Трудно можем да си пожелаем по-добро начало на седмицата от концерт на любима група. Докато си пробиваме път в “Mixtape 5”, забелязваме познати лица – вокалистът на Dimholt води разпалена футболна дискусия, други припяват с повтарящия се до болка аудио трак, а трети давят спомени от първия работен ден в поредната бутилка бира. На пръв поглед няма изненади – всеки луд е с номера си, а столичният клуб е окупиран в името на една и съща цел. И сякаш някой подозира предстоящото мракобесие, което ще се лее от сцената по точно разчетен график.
В 20:30 часа българите UPYR разцепват секундата и се материализират с цел набиране на нови поклонници, каквито забелязваме отдалеч сред движещите се в хипнотичен унисон тела. Макар че е сравнително ново явление в тежката музика у нас, квинтетът не страда от липса на концертна “спойка”. Черният плащ, обгръщащ вокалиста Бродник като погребален саван ни кара да се чудим дали не сме попаднали на концерт на Sunn O))), но музиката на UPYR е с по-дълбок реверанс към творчество на гигантите Candlemass и My Dying Bride, отколкото към сиатълските им колеги. Докато родните дуумаджии представят материал от издаденото преди година EP “Altars/Tunnels”, психеделични фонови прожекции допълват имиджа им, а измамно спокойни ритми се редуват със шизофренични изблици, подходящи за тазвечершния ритуал. 45 минути стигат, за да се уверим, че стържещите китари и гръмовният тътен, удрящи право в диафрагмата, са подходящи както за любителите на екстремни усещания в ъндърграунд клубовете, така и за по-широка публика. Музикантите напускат сцената с призиви за нови срещи, които, съдейки по отзвука след представянето им, са само въпрос на време.
По всичко личи, че George Emmanuel (китарист на Rotting Christ) дори не обмисля идеята да ни даде почивка след звуковото предизвикателство, отправено от UPYR. Атиняните Lucifer’s Child окупират подиума на “Mixtape 5” и вдигат градуса на телесната супа с песни от предстоящия си дебютен албум. Рифовете на “Hors de Combat” сформират импровизиран мошпит, докато прикритият зад величествена плетеница от рога на еленски череп Marius Dupont (вокали) обявява, че сме свидетели на първия концерт в историята на бандата. Дълго време след последвалата атака от технични сола, дет и мелодичен дуум метъл, все още не му вярваме – вместо да звучат като поредния дебютантски експеримент, гърците свирят с авторитета на група с дългогодишен каталог и опит зад гърба си.
Умопомрачителният съпорт от страна на UPYR и Lucifer’s Child загатва за третото пришествие на SepticFlesh на родна земя. Но и изминалите срещи не са в състояние да ни подготвят за залегналите в сетлиста парчета, обхващащи предимно последните три албума от дискографията на групата. Бавно и неумолимо като древно зло, излязло от най-болните кътчета в съзнанието на Лъвкрафт, братята Antoniou пращат по дяволите всичко хуманно още с първите акорди на “War in Heaven” и оркестралната “Communion”. Облечен в броня, вдъхновена от филмовите интерпретации за граф Дракула, Seth използва момента, за да обяви новото попълнение в състава – ударникът Kerim “Krimh” Lechner (екс-Decapitated) – след което безцеремонно подхваща “Order of Dracul” и “The Great Mass”. “Pyramid God”, “Titan” и “Prototype” заплашват да превърнат клуба в масов гроб, но успяват да извикват гора от ръце и оглушителни викове за “още”. Гърците отговарят с “The Vampire from Nazareth”, “Dogma” и “Persepolis”, а миг по-късно изпълняват обещания бис. “Anubis” изтръгва последен стон от изтерзаните ни гласни струни, а “Prometheus” закрива вечерта по тематичен начин.
Силните за деня далеч не са само мит - SepticFlesh са живото доказателство за група от най-висш ешелон, надхвърляща времето и пространството. Благодарение на организационния дух на Live & Loud, получихме напомняне за това, че боговете не само са смъртни, но и владеят всички тънкости както на екстремния метъл, така и на академичната класическа музика.
