Концертът на Arjen Lucassen в България бе едва първия подарък от маестрото за 2015-а година. Последният път, когато излезе от студиото, за да бори вродената си сценична треска заедно с Floor Jansen, беше преди цели седем години в холандското градче Утрехт, а през февруари сцената на софийския “Модерен театър” го завари в не по-малко приятна компания. Придружаван от Anneke van Giersbergen – дългогодишна муза и любима певица на Arjen още от времената ѝ с The Gathering и първата поява в “Into the Electric Castle” (1998), той представи материал от проекта The Gentle Storm.
Към днешна дата Anneke напуска мултиизмерните галактики на Devin Townsend в полза на изпипан, концептуален и типично холандски опус, описващ романса на двойка влюбени през XVII век. От своя страна, Arjen излиза извън комфортната си Sci-Fi ниша и пише идеалния аудио съпровод за него. Двамата създават албум, предназначен за най-ревностните фенове на Lucassen – тези, които прекарват денонощия над бинарните му послания и следят всеки детайл в текстовете му. Чуваме още хористите от Epic Rock Choir, в които участва българката Радина Димчева (ReSolve) и “едва” (по представите на Arjen) десет допълнителни гости, сред които незаменимият барабанист Ed Warby (The 11th Hour, Hail of Bullets), клавиристът Joost van den Broek (After Forever) и беквокалистката Marcela Bovio (Stream of Passion).
Изданието е в разрив с досегашните навици на Lucassen – този път не получаваме завършен материал за два или повече диска, няма ги 42-те композиции от “The Theory of Everything”. Грандоманщината е овладяна дотолкова, че песните от “The Diary” звучат в две различни версии – акустичен (gentle) и метъл (storm) вариант. Досущ като сърдечните пориви, които възпява тандемът на Arjen/Anneke, парчетата носят интимни красота и характер, пренасящи слушателите в света на Susanne и Joseph и разказват драматична история за отдаденост, вяра и саможертва. Почеркът на мултиинструменталиста се разпознава както в минималистичните фолклорни пасажи, така и в симфоничните прогресив аранжименти, чиито цялост и умерена последователност засрамват новия опус на Nightwish. “The Diary” е от онези записи, които притежават всичко – епични хорови напеви, фолклорни (“Heart of Amsterdam”) и ориенталски (“Shores of India”) мотиви, наред със завидна китарна техника (“Endless Sea”, “The Storm”). Както винаги, Arjen поема ролята на оркестър и свири на цимбал, банджо, мандолина, акустична и електрическа китара, ударни и редица други инструменти.
Зад приветливата усмивка, прическата на двуметров хипар и непринудеността на Lucassen се крие плашеща гениалност, превърнала го в модерно божество в прогресив (а и не само) сцената. Поредната брилянтна добавка към дискографията му е плод на привидно семпли композиции, подчинени на едно цяло, но ви съветваме да не се подлъгвате по обещанията за “един по-фенски албум”. Скромността му по повод “The Diary” е също толкова респектираща и абсурдна, колкото думите на Christopher Nolan, описващи “Interstellar” като “едно малко филмче”.
