Няма нужда от много обяснения, когато става дума за немците Helloween – неповторимите веселяци и пауър метъл легенди, които след толкова много концерти тук спокойно можем да наречем и приятели на българската публика. Докато чакаме поредното им гостуване у нас заедно с още по-големите легенди Judas Priest, подаваме плахо ухо към новия им запис – “My God-Given Right”. Няма как да не сме скептични след осезаемия спад в качеството на музиката им през последните години и с право – за съжаление новото им творение също не е това, което всички чакаме.

Колкото и големи любимци да са ни Helloween, не можем да останем равнодушни, когато направят нещо безумно. По-скоро цяла поредица от безумия. И ако се замислим, се оказва, че не сме чували пълнокръвен Helloween албум от много отдавна. Всъщност, прекалено отдавна. Реално – от цели петнадесет години. Дори най-заклетите фенове ще се съгласят, че след “The Dark Ride”, нещата тръгнаха стремглаво надолу. Противоречивият “Rabbit Don’t Come Easy” и недостойното продължение на класиките “Keeper of the Seven Keys” I и II бяха последвани от откровено скучния “Gambling With The Devil”. Единственият лъч светлина в тунела, но за жалост твърде мимолетна, се появи в лицето на “Seven Sinners”, с който бяхме склонни да се задоволим, но отново не беше това, което трябваше да бъде. Преди две години чухме и невзрачния “Straight Out of Hell”, който окончателно подрони основите за стабилно завръщане. А последният пирон в ковчега на надеждата се казва “My God-Given Right” – може би най-слабият албум в кариерата им.

Това, което прави ситуацията отчасти разбираема, но в никакъв случай не ги оправдава, е краткият срок от време, за който се опитаха едновременно да направят околосветско турне, студиен запис и още куп неща. Беше нормално нещо да пострада; наистина жалко, но в случая това се оказа албумът. С неясната концепция, баналните рифове, скучните текстове и цялостната еднаквост на песните става ясно, че не само не са дали всичко от себе си, но очевидно са направили нещата през пръсти. Достатъчно красноречиви бяха и изказванията на самите Helloween за албума, който по идея е “по-приятелски настроен” към метъл феновете, но реално това означава поредната незапомняща се пауър метъл боза, която ги прави напълно неузнаваеми. Ясно се забелязва, че липсват сериозността и високото ниво на първите издания с Andi Deris, както и чарът на добрите моменти в “Seven Sinners”, а по-слабите песни от “Straight Out Of Hell” при “My God-Given Right” се превръщат в трагедия. Ако трябва да опишем албума с една дума, тя със сигурност ще е скука. Предвидимите мелодии, досадните припеви и безличните сола са нещо донякъде очаквано, но и прекалено разочароващо за банда от ранга на Helloween. Чуваме общо тринадесет песни, от които в най-добрия случай можем да откроим две – сравнително адекватната “The Swing of a Fallen World” и баладичната “Like Everybody Else”, която вероятно е единственото хубаво нещо тук.

С огорчение можем да признаем, че този път “My God-Given Right” дава всички основания за критики към Andi Deris и прави посредствените албуми на Helloween с него повече от наистина добрите. Единствено можем да се надяваме някой ден да чуем това, което преди време ни накара да ги заобичаме, а именно хъс, енергия и истинска отдаденост към музиката. Ако в бъдеще направят достатъчно голяма компенсация, бихме могли да им простим. Но засега единствено остава – в името на добрите стари времена – да чакаме с нетърпение следващия им концерт. Що се отнася до “My God-Given Right” – нека всички се опитаме да забравим, че изобщо се е случил.