Някога крещяхме по дворовете на гимназии как слушаме никому неизвестната банда Lamb of God и това беше нещо изключително подземно. После някакви позьори започнаха да слушат супер известната банда Lamb of God. После началото на епично творчески задружно якия “Metal: A Headbanger’s Journey” удари с едно “If there was a single day I could live...” и всички шибани позьори започнаха да слушат Lamb of God. Но всъщност всички ние бяхме шибаните позьори, вярващи, че животът ни е достатъчно зъл и дълбок, за да се самоунищожаваме на крясъците на Randy Blythe. Защото си заслужаваше.
Рядко банда удря толкова надълбоко и оставя такава следа. Единици са групите, които, макар и невинаги да предоставят желания от феновете албум, остават колоси в съвременния метъл. И нормално, с цялата консуматорски ориентирана сцена, в която всеки случаен музикант (да го наречем примерно Tuomas) се старае да направи велика композиция, забравяйки ЗАЩО го прави, банди като Lamb of God остават.
Американците ни ударят с порасналата си бунтарщина отново. “Sturm Und Drang” е много метъл, но определено не е най-очакваният развой на нещата. Албумът стреля и уцелва на едно много хубаво място – старата школа. Силният звук, бързите китари, безкомпромисните барабани ни връщат в златните десетилетия за модерния метъл, отказвайки сравнение с добре познати имена. Тук се раждат много нови и нетипични за бандата начала, но толкова прецизно подбрани, че ако не на първо, то на четвърто слушане въпросните стават част от цялостния звук.
Макар от “Ashes of the Wake” насам очакванията да са, че откриващото парче ще реже глави, момчетата от Вирджиния отказват да бъдат предсказуеми и започват абсолютно типично – “Still Echoes” спокойно може да бъде препратена към който и да е друг запис на бандата. Нещата се развиват доста постепенно, напомняйки за истински звън на метъл (материала! стомана и жица!)... Докато идва една изненада. Странно място е направено за леки, почти лирични вокали, абсолютно нетипични за Lamb of God. При все че “Insurrection” опита да ги покаже в “Resolutions”, тук решението е взето и е меко казано странно. Заслужаващо повече внимание по една проста причина – искрената ми вяра е, че всеки фен на Lamb of God се е чудил поне два пъти в живота си как биха звучали с лек, дори ню метълски вокал. Е, пъзелът е решен. Бандата звучи странно. Още по-странно става, когато това се окажат най-добре обмислените и вкарани ню метъл вокали от доста време насам. Нещата може да са стряскащи в “Embers”, където първо се появяват въпросните елементи, но “Overlord” – първата балада на групата – затвърдява, че говорим за Lаmb of God, хора! Случайно няма, такава банда не се е доказала от скука. И после ви липсваха баладите на Pantera, нали... Песента е толкова на място и толкова добре обмислена, че идващата след нея “Anthropoid” удря двойно, затвърдявайки, че няма да се спи спокойно. Финалът с “Engage The Fear Machine” – композиция, достойна дори на първо слушане да стане любима – е прекрасен тежък завършек на един много градиращ албум. И да, изненади са оставени и за края с... китарно соло. Не прекалено досадно.
Цялостната композиция на “Strum Und Drang” доказва, че Lamb of God са една от малкото останали силни надежди в метълкор/груув сцената. Макар и някога количеството на такива банди да беше сериозно, в наши дни повечето станаха “музиканти” и избягаха от красотата на силния звук и липсата на излишни елементи, или просто се отказаха. Американците еволюират, без да бягат, размазват, без да питат и, както винаги, вдъхновяват за болки във врата и паднал глас. Надеждата остава това да се чуе и на българска сцена. До този мечтан момент – новото творение на Lamb of God отнема време за възприятие, но веднъж влязло под кожата ви, се набива както момците си знаят и могат.
