Доста почакахме за 15-ия студиен запис на W.A.S.P. Тези шест години от излизането на “Babylon” изминаха бавно, най-вече защото първоначалните планове на Blackie Lawless бяха новият албум да се появи много по-рано. За съжаление, съдбата се намеси най-неочаквано и през 2013-а легендарният фронтмен претърпя тежка фрактура на тазобедрената кост, завършила с операция и мъчително възстановяване.
Всичко това, в комбинация с дългото търсене на нов лейбъл, в крайна сметка постави на сериозно изпитание търпението на феновете и, разбира се, вдигна летвата на очакванията ужасно високо. Да, и “Dominator” (2007), и “Babylon” (2009) бяха достатъчно солидни издания за стандартите на W.A.S.P., но самият Blackie заяви, че с “Golgotha” се опитва да направи “перфектния албум” и че звученето му ще е “спиращо дъха”.
Да видим доколко е бил прав: Като за начало, “Golgotha” е първият албум на W.A.S.P. от 2004-та година насам, който съдържа девет изцяло авторски парчета – никакви reprise-и, никакви ненужни кавъри (в “Babylon” имаше само седем авторски песни). Новият запис започва донякъде стандартно, по-рокаджийски и ударно с тройката “Scream”, “Last Runaway” и “Shotgun”. Докато първите две парчета предлагат хващащи припеви, прекрасни сола и разчупват формулата по средата с втори припев, “Shotgun” е на практика единствената дупка в диска, защото едва ли някой може да се съмнява, че W.A.S.P. са в състояние да издават всяка година албуми с минимум 10 подобни песни.
Оттук нататък обаче нещата стават МНОГО сериозни. Следва “Miss You”, от която буквално настръхвам всеки път. Представете си балада със структурата на “Sleeping (In The Fire)” и емоционалното въздействие на “The Idol” и “Godless Run”. Трудно ли ви е? Разбираемо – ще чуете. Такава гениална композиция е трудно да бъде описана с думи, но е повече от логично да бъде поставена в центъра на албума. Интересен факт, който Blackie сподели в интервюто си за Metal World, е, че “Miss You” е композирана за “The Crimson Idol”, но така и не е била завършена до този момент. Жестоко парче! “Fallen Under” е по-темпово, с прекрасен припев и отново уникална китарна работа на Doug Blair, а “Slaves of the New World Order” е от класата на “Chainsaw Charlie” и “Sister Sadie”, с мелодия, която ще ви обсеби от първите няколко секунди и според мен ще присъства неизменно в сетлиста по време на есенното турне “The Bloody Road To Golgotha”. Mда – има го и онова “хей-хей-хей“ по средата на един от припевите. Когато е нормално да си помислите, че нивото ще спадне поне за едно парче, Blackie ни опровергава със страхотните “Eyes of My Maker” и “Hero of the World” – много мелодични и същевременно тежки, с изпълнени с драматизъм текстове, смени на темпото, гръмотевична ритъм секция и удивително мощни вокали. Това е моментът, в който се налага изводът, че “Golgotha” е много по-хомогенен албум от предхождащите го два.
Кулминацията идва с едноименната епика “Golgotha”, която слага “в малкия си джоб” по драматизъм една “Heaven's Hung in Black” например. Едноименната композиция е това за новия албум, което беше “The Raging Storm” за първата част на “The Neon God”, с тази разлика, че не звучи като The Who, а е стопроцентов израз на гения и вдъхновението на Blackie Lawless. Както и при “Miss You”, тук също гласът на Blackie е пропит с онези нотки на изтерзаност, които обичаме толкова много, а последните две минути кулминират с изключително соло на Blair, което спокойно можем да наредим сред шедьоврите на W.A.S.P. въобще. Тук е може би моментът да отбележим, че в текстовете си поне половината от парчетата в “Golgotha” продължават да следват про-християнската нишка от последните два албума, но когато музиката е толкова силна, дори тази натрапчивост може да бъде простена.
В заключение, когато албумът излезе и имате възможността да го изслушате, си помислете следното – колко всъщност са групите, които през 2015-а са в състояние да предложат композиции с размаха, мащаба и драматизма на “Miss You”, “Slaves Of The New World Order” или “Golgotha”? Мисля си, че отговорът е ясен, защото въпреки безспорния талант на десетките млади групи, тези от старата школа имат точно онази загадъчна способност да те ударят право в сърцето.
И да – Blackie Lawless със сигурност е един от най-обичаните и най-мразени музиканти в метъла, човек с безобразно високо самочувствие, граничещо с надменност, постоянно отменящ концерти и отказващ да даде автограф дори на най-преданите си фенове – факт! Но тогава, когато има какво да каже на феновете си чрез своята музика, Blackie знае най-добре как да го направи по неподражаем начин. А това също е обяснение в любов, нали?
