След края на сапунената опера около Queensrÿche, имаме две групи, които, при все че са различни, се опитват да се настанят в една и съща музикална ниша. И докато никой не очаква кой знае колко много от новите Queensrÿche, то от Operation: Mindcrime – настоящата банда на Geoff Tate – всички искаме (искахме?) чудеса. Но какво се получи? Пред нас е “The Key”, “дебютното” издание на тази “нова група”. Но първо, няколко встъпителни думи.
Да кръстиш състава си Operation: Mindcrime е отговорност и заявка. В крайна сметка този албум е символ на концептуалност, хомогенност, мелодичност и всякакви други положителни черти на прогресив метъла. Втората му част, бидейки не толкова силна, все пак беше подобаващо продължение. И така, Tate решава да “стъпи” върху две от най-силните си постижения, което сигурно е логичен ход. Обаче сме 2015-а година, гласът му отдавна не е в силен период, а вдъхновението… ех.
Музикално, “The Key” е непълен, въпреки нововъведения като клавирите и саксофона в някои песни например. Текстово – също недотам изпипан, ако го сравняваме с доста от предишните неща на Tate. На човек му е трудно да следи историята с точност, донякъде това се дължи и на отстъпване назад от страна на фронтмена по отношение акцентиране и произношение на думите. Ще ни трябват “пищови” с текста, определено. Емоционално записът е препълнен, но за съжаление не само с положителни емоции. Една от причините за тези несъвършенства вероятно е, че “The Key” е първа част от трилогия; нека стискаме палци другите две да са по-здраво стъпили в един коловоз. Тепърва ще се разгърне историята, тепърва ще чуем накъде ще тръгне. Все още има време за поправяне на грешките, допуснати тук. А те са в голяма степен и от маркетингово естество. Да направиш клипове на най-силните две парчета от албума си (“Re-Inventing the Future” и “Burn”) и да ги пуснеш месеци преди излизането му, си е лош маркетинг. Защо? Защото човек се настройва да чуе чудеса от съответната група и остава разочарован. И ето, дни преди официалното излизане на диска, се появява трето видео – “The Stranger”. Това, уважаеми метъл фенове, е не просто най-слабата песен в “The Key”, а и една от най-слабите композиции с участието на Geoff Tate изобщо. Чуваме “I'm the best, fuck the rest”, изпято от човека, сътворил толкова гениални и прочувствени лирики... Какво пък, и без това имиджът му е под въпрос напоследък. Относно другите парчета, има прилични такива (“Ready to Fly”, “Life Or Death”, “Hearing Voices”), но чувството за “баластра” някак си остава в съзнанието. Можем само да се надяваме историята в “The Key” да се развие в следващите два албума, защото сега е трудно да бъде схваната.
И накрая – равносметката. В новото музикално отроче на Geoff Tate откриваме две образцови парчета, които ни връщат ако не в ерата “Operation: Mindcrime”, то със сигурност в ерата на концептуалния му наследник. Получаваме четири-пет прилични изпълнения, вече споменати горе, които, макар да не блестят, са на ниво. Тук са и още толкова прелюдии, интродукции и пълнежи. Имаме и едно падение, наречено “The Stranger”, което наистина показва непозната слаба страна на Tate.
“The Key” не е лош албум, но е на стотици мили назад от “Operation: Mindcrime” и на десетки от “Operation: Mindcrime II”. Чуйте го, ако сте почитатели на Queensrÿche, но не очаквайте прогресив метъл, какъвто те правеха преди 20 години. И нека все пак да завършим позитивно – Geoff Tate заслужава да му се даде шанс, тоест “присъдата” ще бъде произнесена чак след излизането на цялата трилогия. Засега оставаме с повдигната вежда.
