Vreid – норвежкият гняв, който залива Земята вече единадесет години, днес отново се промъква из сенките на най-тъмните кътчета на музиката. Една неслучайна група, зад чийто успех стоят огромният талант и постоянство на бившите членове на Windir, някога водени от покойния Valfar. Албум след албум Vreid упорито затвърждават името си в блек метъла и израстват пред очите ни. Поредното доказателство за това е “Sólverv” – едно зимно “Слънцестоене”, обгърнато от студа на вечната нощ.
Две години след “Welcome Farewell” – може би най-прогресивния и различен запис в дискографията им, Vreid се връщат към корените си и към ядрото на първичния гняв със “Sólverv”. Но за щастие завръщането ни най-малко не засенчва блясъка на прогреса и модерните нюанси в звука им. Днес те са себе си, именно защото извличат най-доброто от миналото и настоящето на музиката си, ако изобщо можем да говорим за “добро” във връзка с най-злия жанр изобщо. Най-дългият по времетраене и най-краткият по брой песни албум на норвежците успява да излее цялата мизантропия и ужас, които блек метълът може да предложи, само със седем парчета.
Всичко започва с “Haust” – “Есента”, която се оказва толкова ледена и безмилостна, колкото и зимата. В нея чуваме както олдскуул привкуса от началните години на групата, така и блек енд рол и траш влиянията от последните им творби. Заглавната “Sólverv” засилва темпото и разпростира мрака още по-надалеч с помощта на зловещите вокали на Sture Dingsøyr и мълниеносните китарни партии на Stian Bakketeig. След нея “Geitaskadl” започва още по-скоростно, а тъмнината става още по-необятна и непрогледна със симфоничните оттенъци в края на песента. “Ætti Sitt Fjedl” продължава започнатото, разреждайки гъстата ярост на “Sólverv” със студена меланхолия. Клавирното интро, непроследимите барабани и титаничните рифове на “Når Byane Brenn” правят песента едно от най-впечатляващите неща, които Vreid са показвали досега. Следва “Storm Frå Vest” – очакваната буря, която излива цялата смазваща енергия на албума като потоп и помита всичко по пътя си. Финалният деветминутен опус “Fridom Med Daudens Klang” е своеобразно обобщение на всички влияния и отличителни черти на Vreid, преминаващо през ерата на експериментите и олдскуул звученето с повече чистота, сила и тежест от всякога.
С годините Vreid не само успяха да се утвърдят в стила си, но и разчупиха рамките му в посоки, които малко блек метъл банди днес биха следвали. А новото мрачно дете на скандинавската зима, “Sólverv”, се ражда точно навреме, за да осмисли своя сезон.
