За апокалипсис, причинен от достигане на светлина от взривилото се слънце до планетата Земя, са необходими осем минути, но на американските дет метъл еволюционери Decrepit Birth им трябват по–малко от три; “Solar Impulse”, например, е способна да предизвиква космически катаклизми с неподозирана лекота. Ако с дебюта си “…And Time Begins” групата удари жестоко, застрашавайки хегемонията на Deeds Of Flesh, набиращите сила Decapitated и Nile (най–вече), а “Diminishing Between Worlds” беше едно от най–значимите събития на екстремната сцена за отминалото десетилетие, сега “Polarity” е творбата, чрез която калифорнийците бетонират трудно извоюваните си позиции. Това е албум, плод на амбиция, къртовски труд и нестандартни композиторски проблясъци, съчетаващ в симбиоза разтърсващата бруталност на дебютния Suffocation, прогресарския уклон на Death-ския “The Sound Of Perseverance” и вселенския звук на легендарния първи Cynic, “Focus”. Явявайки се пряк наследник на тези три тави, той лесно можеше да се обезличи в сляпо копиране и неволно преповтаряне на познати до болка рифове, но това са Decrepit Birth и те имат собствено лице.

Началото е дадено с изящно неокласическо китарно соло, преливащо в изключително брутален риф, който на свой ред рязко отстъпва мястото си на разкошна акустична мелодия. До голяма степен “(A Departure Of The Sun) Ignite The Tesla Coil” е обобщаваща за целия “Polarity”: сложно структурирани, много потентни песни, оставящи впечатление за страхотно свирене, но и за една самоцелна техничност. Макар да сме свикнали на динамичното темпо, множеството теми и пределната тежест, тук Decrepit Birth изискват от слушателя още по–голяма отдаденост, за да може тази фалшива представа за показност да бъде разбита и да се усети как всъщност всичко си е на мястото. Би прозвучало странно да наречем парчета като “The Resonance”, заглавното или кратките инструментали “Sea Of Memories” и “Darkness Embrace” красиви, но едва ли има по–правдоподобно определение за джазираните бас линии, кийбордната лудост и преди всичко китарните изпълнения на Matt Sotelo и Dan Eggers, които в един момент шредват, в следващия забавят скоростта, а накрая ползват похват като тремоло. За неземното усещане, създадено от албума, спомагат и грубо, но емоционално изгрухтяните от обрасналия в дреди Bill Robinson философски, спиритуални текстове, които доста се доближават до езотериката.

С тези си качества “Polarity” се оказва най–прецизното по отношение на техника и композиране, но и най–сложното за разбиране произведение на Decrepit Birth, което може да не е така директно както “Diminishing Between Worlds”, но за сметка на това изстрелва слушателя много по–далеч в тяхната музикална вселена. А оттам няма връщане назад...

:: Публикувано: юли 2010, Автор: shogot ::