Преди близо две години, малко след издаването на "Reroute To Remain", бях започнал да се чудя с какво точно In Flames извикват в съзнанието ми асоциация с Metallica. Вече не се чудя. И в двата случая иде реч за банда-пионер, прокарала нови течения в света на екстремната музика. И в двата случая тази банда поема по пътя на радикалната промяна в стила, за да бъде обсипана за което с незаслужени хвалебствия, несъответстващи на музикалната й деградация. "Soundtrack To Your Escape" е последният пирон в ковчега на метъл групата In Flames по съвсем същия начин, по който "St. Anger" бе последният пирон в ковчега на метъл групата Metallica. Оттук насетне можем да говорим за всичко друго, но не и за метъл, и да си спомняме с тъга за шедьоврите, които никога няма да видим надминати. Паралелите продължават още, но не да се търсят такива е целта на това ревю. Факт е, че In Flames окончателно изгубиха уникалната си някога идентичност, било за да избягат от клишето на "мелодичния шведски дет", което сами създадоха, или просто за да вкусят повече известност. "Soundtrack To Your Escape" може да бъде наречен мелодичен с малко въображение, но "техничен" или "дет" - при никакви обстоятелства. Групата никога не е звучала толкова леко и изкуствено, нито някой предишен запис е бил така зверски препродуциран. Anders се напъва да пее чисто колкото се може по-често, което съвсем не му се удава. Не може и да не се забележи стремежът му да имитира доста старателно скимтенето на Jonathan Davis. Търпимите слабости на "Reroute To Remain" в композиционно отношение тук виждаме да взимат плашещи стойности. Песните в новия албум на In Flames следват до болка познатия нео "метъл" стереотип на откриващ риф/вокална строфа/ядосан припев/повтори няколко пъти и в по-голямата си част са тотално безидейни и предсказуеми, да не говорим, че средната им продължителност се колебае около три минути и половина. F[r]iend открива по приличен начин албума, бидейки може би единственото неподправено агресивно парче в него. "The Quiet Place" е жалко модерничене в стил Korn, а надеждите за нещо смислено са закопани с едва ли не пънкарската "Dead Alone" и последвалите я недоразумения. Китарите се давят в синтезаторен звук, рифовката е крайно постна и елементарна, сола липсват, ритмите са слаби. Нито епизодичните стабилни моменти в "Touch Of Red" и "In Search For I" са в състояние да спасят положението в "Soundtrack To Your Escape". За хомогенност в звученето и дума не може да става, a някои текстове минават в смехотворна близост с еднотипната тематика на актуалните псевдо-метъл групета.

Нямам (и не бих могъл да имам) нищо против новите приоритети на Anders, Jesper и компания. Всяка банда се нуждае от развитие, но в името на тази явно криворазбрана за In Flames цел те се превърнаха едва в сянка на някогашното си величие. Тъжно е да гледаш как една легенда умира.

:: Автор: Warrior Of Ice ::