Някой спомня ли си 80-те? Когато Metallica още свиреха истински метъл и се кълняха, че никога няма да заснемат видео клип? Когато Anthrax бяха една от най-големите банди на планетата? Когато банди като Exodus, Testament, Overkill бяха на върха? ...Ами аз не си го спомням защото съм бил току-що роден. Само съм слушал за това време. А това време се връща. Все повече стари траш банди се събират отново и издават адски силни албуми (баналният пример са Exodus с шедьовъра им Tempo Of The Damned) . Една от бандите, които са били част от тази сцена, са Death Angel. След повече от 10 години, отдадени на отдалечени от метъла странични проекти, най-сетне издават албум. Албум, който е логичното продължение на култовия Act III (1990). Още от сега предупреждавам - това не е The Ultra-Violence 2. Албумът е нещо наистина ново за групата. Ако трябва да се оприличи на някое от старите им творения, това е именно последният Act III.

Албумът започва с 30 секундно акустично (и абсолютно безсмислено) интро. Следва Thrown To The Wolves. Най-тежката и агресивна песен в албума. Почти 7 минути, изпълнени с яки рифове. Перфектен траш метъл! Следва моят фаворит - 5 Steps Of Freedom. Малко по-мелодична, но в никакъв случай слаба песен. Постепенно се изгражда, докато се стига до наистина бруталния край. Първият сингъл, Thicker Than Blood, е доста олдскуул и леко напомня на песен на Motorhead. The Evil Incarnate също е една от най-силните песни в албума. Малко по-бавна и атмосферична. Prophecy започва с впечатляващо китарно соло. След това песента става бърза и агресивна. Може би най-тежката песен след Thrown To The Wolves. Следващите няколко песни - No, Spirit и Land Of Blood, внасят една приятна пънк жилка в иначе напълно метълския албум. В това няма нищо странно. Траш бандите от 80-те винаги са били навътре в пънка и хардкора (просто вижте какви кавъри свирят по концерти). Дискът завършва с баладичната Word to The Wise. Песента, за разлика от останалата част от албума, носи позитивното послание, че надеждата остава, каквото и да се случи. Като цяло доста силен албум. На мен лично ми се искаше да чуя повечко трашърски парчета, както може би и на някои от по-старите фенове. Да речем, че Exodus са по-май тип банда, например. Но в никакъв случай не съм разочарован от Death Angel. Това е един перфектен модерен траш метъл албум, изпълнен с тежки рифове и технични сола.

Всички хлапета, които се възхищават на Metallica, трябва да си купят този диск. Малко истинска музика, която не се продава в мултимилионни тиражи, няма да ви навреди. Death Angel се завръщат, както и Exodus, а до края на годината се очаква и нов албум на Testament. Траш сцената се възаражда и този албум е един от задължителните за всеки, който някога е бил фен на тази музика.

Оценка: 9/10