ИНТЕРВЮТА / T / THE GATHERING
Интервю с Hans и Frank (от Hans Nagtegaal и Micha in’t Zandt)
Промените са съществен фактор в музиката на The Gathering: от
детметълските им дни до техния еуфористичен рок днес. На какво се
дължи тази промяна? В нощта преди се отправят на поредното европейско
турне, Hans и Frank намериха малко време да ни кажат какви бяха
промените в групата, какви са те днес и какви те искат да бъдат в
бъдеще...
Правейки сравнение между Always и if_then_else, наистина всичките тези промени в стила и в музикалните техники като грухтене, рифове, двоен бас и т.н... В каква посока вие виждате промяната в музиката си? Виждате ли някакви чисти различия в пътя на композиране през годините?
Разбира се, една група трябва да започне някаде. Ние (Bart, Hans и Rene) започнахме като метъл група. Искахме да правим нещо от рода на Celtic Frost - най-вече като албума “Into the Pandemonium”, защото този албум беше нещо ново. Метъл, комбиниран с класически инструменти, женски вокали, оркестриране и т.н. Ние много се привличахме от това. Никога не сме гледали на себе си като на дет група с някаво такова определение. Ние просто сме били метъл група, която иска да експериментира. Разбира се, тогавашните ни композиции имаха влияние от много герои на тези дни (Paradise Lost, Nocturnus - не толкова самата музика, колкото използването на синтезатор в замяна). Тогава ти също пишеш песни с подобна структура като песните на твоите идоли. Все трябва да започнеш отнякаде. Тогава ние също слушахме различни музикални стилове. И тогава ти смесваш това със своите собствени чувства. През годините започнахме да слушаме все повече и повече друга музика и наистина по-малко метъл. Ние открихме много други красиви стилове в музиката. Не е тайна, че не искаме да сме свързани само с един стил. Разбира се, важна е същността на The Gathering - създаването на емоционална и вдъхновяваща музика - да остане непокътната. Не е тайна, че не желаем да бъдем завинаги свързани с определен жанр. По този начин човек само се ограничава, а това би било жалко.
Но настрана от тези различия там трябва да има подобия също, нали?
Вие можете чисто да чуете, когато слушате Always… там има някои песни които са в съгласие с нас, което се вижда и в if_then_else също. Просто помислете Stonegarden & Always и Beatiful War & Saturnine в срещуположна посока. Там има много повече прилики, но хората обикновено обръщат повече внимание на различията. Ние сме чувствителни хора, които ръководени от инстинктите си, правим чувствителна музика без да мислим за това толкова много. Да, аз знам, метълите виждат, че нашата музика е по-малко тежка. Но какво е тежко? Тежки китари??? Аз знам много групи, които не свирят метал, но ги намирам за по-тежки отколкото екстремните блек метал групи. Ние сме група за която “експериментът” ще е нашето основно мото. И така ще продължаваме и занапред дори и да продаваме само 10% от копията, които продадохме от Mandylion. Нас не ни притеснява това.
Разбира се, вашата музика се промени през годините; но как феновете (тези от създаването ви дори) реагираха на това? Отворени ли са те за такава промяна? И как вие реагирате на това?
Звучи жестоко, но на първо място от всичко това ние трябва да запазим себе си. Необходимо е да си подхождаме с музиката, ние имаме нужда да свирим тези песни на сцена отново и отново, имаме нужда да сме сръчни и да изпитваме удоволствие от това, което вършим. Това звучи много фундаментално, но това е истината за нас. И после за тези метъли които харесват само тежки китарни неща... Има много албуми с такива китарни неща. Моля ви, просто си купете това в замяна. Както всички знаете, има много групи днес, които имат влияние от нас (но не искат да си го признаят), звучат като среща на Mandylion с Аlways. Много CD-та като тези могат да се купят по магазините сега. Ние правим музика за тези, които искат да бъдат изненадвани поне малко всеки път, които искат да отделят време за слушане на музиката и които искат да растат заедно с нас. И, разбира се, ние обикновенно правим албуми, които хората намират за по-леки от предишните ни. Ако ти си склонен да учиш и да опитваш нови неща ние можем да създадем прекрасни моменти за теб. И иначе може да звучи грубо, но тогава просто не купувайте The Gathering. Ние правим това, което искаме.
Kak ви виждат феновете? И вие обсъждате ли нещо от това когато хвърляте поглед на продажбите си вътре и извън Холандия?
По целия свят, ние имаме предана група почитатели. Късмет. И ние се гордеем с това. И ние работим здраво, за да постигнем това. Хората, които си купуват The Gathering знаят, че ние сме музиканти, които могат да ги изненадат. Когато Mandylion беше издаден имахме (малък) хит със Strange Machines. Песента се въртеше много по радиото и това ни помогна много. След това ние издадохме повече сингли, но за съжаление никоя от тези песни не се пускаше толкова много. Имаше си много причини за това. Най-важни бяха промените, тези които ни отредиха място в Радио 3 в края на 1997. След това продажбите ни в Холандия намаляха, докато по света те си останаха стабилни. И наистина имаше страни (като Франция и Сащ), където продажбите ни продължаваха да растат. Но въпреки това се чувствахме тъжни. Трябва много да се бориш, за да те завъртят по радиото тук в Холандия. Особенно когато нямаш договор с някоя голяма фирма. Ние се опасявахме, че холандския пазар ще се умори от нас, аатова се съсредоточихме върху други страни. В този аспект през if_then_else турнето няма да имаме много концерти тук, в Холандия.
Както много други групи вие започнахте като дуум/дет метъл група. Но след толкова много години вие казвате, че няма да бъдете повече метъл група; какво трябва да означава това? Има ли още чисти метъл партии във вашите парчета?
Ние никога не сме били истинска метъл група. Взимахме елементи и от други стилове. Всъщност това ни направи истинска кросоувър група. Дори и сега ние изграждаме стена от китари, когато мислим, че песните се нуждаят от това. Да, все още се наблюдават малко метълски въздействия върху нашата музика. Но смятаме, че стената ще става все по-малко и по-малко интересна, няма да изисква повече в повечето ситуации да я правим отново и отново. Метъл умора? Може би. Ние просто се опитваме да преведем нашите емоции в нашата музика; не толкова силно, както беше на младини. Това е логично, нали? Растеж, еволуция... Аз не ще го искам отново. Понякога ние наистина чувстваме тази тежест да бъдем окачествявани като метъл музиканти отново и отново. Ние нямаме не изпитваме антипатия към метала изцяло, точно обратното. Но мислим, че има какво повече да предложим, повече отколкото заслужават метълите. Правим много различна музика, наречена трип-рок/кросоувър… както и да е. Но ние безмълвно ще бъдем определяни като метъл група. Това обикновенно дължим на нашия издател, който има само метъл връзки и канали. Ние не сме представяни на не-метъл списания. Както и да е, това е трудно да се направи, или неточно. Аз ще запазя това в съзнанието си. Факт е, че трябва да се борим срещу предубежденията. А това е жалко. Там много врати чакат да бъдат отворени, но никой няма ключове. Метълите ни виждат като екзотичен плод, докато алтернативната и нормалната музика мисли: The Gathering не са ли готик метъл група? Особенно в Холандия това е случка. Това е сериозно, но пресата не го взима насериозно, за тях ние сме тази тъмна и малко готическа група с женски вокали и деветминутни песни.
Но това не ви ли дава специална роля на метъл сцената (или на алтернативната, или на мейнстрийм сцената)? Това не е ли привилегия в ситуация като тази?
Само метъл сцената реагира на нас - тя е невероятно твърда, докато алтернативната или мейнстрийм сцената трудно реагира на музиката ни. Това се дължи на нашия издател и на името “The Gathering”, което веднага се отразява. Ние направихме няколко албума, повечето - със Century Media. HTMAP e наистина велик албум, ако му се обърне достатъчно внимание. Много хора на метъл сцената просто не разбират албума; те просто искат тази стена. Те просто изчезват. Това не е проблем, докато ти се ръководиш от други хора. И после нещата излизат грешни. Албумът умира още в ранният си ден, нещо което нас много ни наранява. Century Media не знаеше как да представи албума, те просто не знаеха как да ни помогнат. Те не знаеха какво да правят с нас. Оставиха сами да взимаме решения, без подкрепа от тяхна страна. Но, разбира се, те не искаха да ни пуснат, защото ние бяхме велика дойна крава. Аз няма да си пера мръсното бельо пред публика. Тези дни всеки знае малко или много какви са отношенията ни с издателя. Ние ще прекратим нашия договор без много шум.
Как реагирате на това: Не трябваше да сменяте корените си?
Тогава аз казвам: “Твоите корени могат да се променят.” И какво от това, че сме променили корените си? Не решава ли всеки за себе си? Всеки е свободен да прави каквото му доставя удоволствие. Свободата е всичко. Да се върнем към нашите корени; аз мисля, че ние сме близко до тях. Да правим атмосферична и емоционална музика е най-прекрасното чувство за нас на света.
Какво искате да кажете с “Рисувано по номера” (за този момент това е работното заглавие за новия албум)? Защо това заглавие, то дава ли описание за начина, по който работехте преди?
Това не е нищо повече от работно заглавие, по-скоро е обща представа за писането на песни. Рисуване по номера; свирейки рифове заедно. Но ние се опитваме да избегнем това. Ставайки по-гъвкави, пускайки ги да текат, пускайки ги да се появяват и да изчезват отново с повече свирене около аранжимента. Сега следваме паважната пътека. Отиваме в джунглата без водач, нещо такова. :) Заети сме с пресъздаването на себе си, без да губим нашите корени. Ние се подготвяте за пътуване из джунглата тогава...
Имайки предвид Always… където вие може би от техническа (или бюрократична) причина не можахте да го направите, докато в if_then_else вие никога не използвахте гост музиканти; мислите ли че можете да правите това по-често в бъдеще?
Ние много харесваме това и ще го направим отново. В новия албум работим отново със същите хора, но за останалото нямаме много чисти идеи. В Always… много харесвахме работата си с Henk и Marike. Те двамата знаеха как да ни направляват в правилна посока!
Вие продължавате по тази избрана нова улица все повече и повече, поддавали ли сте се на изкушението да се промените драстично: променяйки своето име? Мислили ли сте за някаква почивка?
Наистина, говорим понякога за това. Дори да боли много, The Gathering е важна част от нашия живот. Ние ще си вземем почивка... Кога? Може би някъде през 2002; трудно е да се каже.
Значи ли, че за в бъдеще вие няма да приемате покани за метъл фестивали, интервюта за метълски списания... и как ще останете верни на принципите си?
Опитваме се да не мислим това, но всеки е добре дошъл. И ние ще свирим навсякаде с каквито и да е банди. Но ще се си подбираме нещата. Имаме собствени крака, на които да стъпваме. Всяка публичност е публичност, там има много метъли, които са с отворени съзнания. Ние ще стигнем до тях, като правим интервюта за метълски списания.
Много нагласа ви трябва, за да представите себе си и пътя на всяко ваше CD, което трябва да бъде издадено. Имате ли идея за това? Ще се промени ли вашият PR наистина?
Ние ще продължаваме да бъдем себе си, нека това се знае. Ключовите думи са нов издател, с достатъчно сила, за да ни избута на пътя, който ние искаме. Все сме заети с вятърничави идеи за това. Не очаквайте глем рок или поп мелодии. Не там са нашите сърца. Ние просто искаме да сме достъпни за всички. “Това е The Gathering, това сме ние, това е музиката, която правим и вие избирате дали да ни купите или не.” Това е факт, лесно е...
Мислейки за вашия нов албум, какъв курс ще поемете? Както обикновено ли ще работите със същите идеи, какви материали от старите си издания ще дадете на феновете? Наистина ли албумът ще бъде толкова различен от това, което сме чували от вас преди? Какви са думите за новия албум?
Ние всички имаме чувството, че с if_then_else сме завършили нашия караговрат. Казано грубо, този албум може би ще излезе за десетгодишнината на The Gathering. Ще се опитаме да изучаваме нови пътища. По сериозен път за правене на музика. Не искаме да продължим да правим песни от рода на Shot to Pieses и Colorado Incident. Ще наблегнем повече на песни като Amity и Analog Park, ако ни се отдаде удобен случай. Това са нашите две силни страни и ние ще ги развиваме още. Разбира се, с новите елементи в пътя на свиренето, аранжимента и продуцирането. Ние ще продуцираме себе си отново със Zlaya като помощник. Пълен контрол на нашата собствена работа. Вече имаме 12 боричкащи се скици от новия материал. Има няколко много красиви неща измежду тях, които развиваме сега. Ние работим много в нашата репетиционна. Новият материал няма да ни върне назад, а ще ни изстреля напред. Ще отделим всички пролетни и летни месеци за записването на нов материал.
Плашите ли се от негативните оценки, които може да получите за новия албум?
Не. Ние сме експериментирали много и ще продължим да следваме сърцата си, няма да имаме страх от нищо. Може би някаква финансова несполука, нещо на което аз не вярвам, може да ни накара да си търсим нова работа… Ще се опитаме да не допуснем това. … Тази музика е нашият път на комуникация, нашият живот. Мисля, че повечето от нашите фенове няма да се разочароват. Да направим Mandylion II - това няма да ни направи щастливи. Дори и мисълта за това... Много хора ни питат и ни умоляват: Върнете се към Nighttime Birds/Mandylion стила... Но каква красота има в това? Няма да можем да направим това умствено и физически... И се надявам хората да разберат това.
И накрая, има ли нещо друго, което искате да кажете?
Помисли два пъти преди да направиш нещо. Дай също промяна на другите неща. Освободи се от тесногърдието! Бъди свободен! Аз започнах да звуча като старо хипи… :)
Благодарим за интервюто.
|