Най-лесно е новият албум на финландските пауър метъл герои Sonata Arctica да бъде отхърлен набързо като провал. Това бе поне моята първоначална реакция след досега с “Unia”. Когато това, което очакваш да е един от гвоздеите на годината, се размине с надеждите, при това заобикаляйки ги на повече от почтителна дистанция, разочарованието е единственият естествен отклик. Ако беше издаден от някоя дебютираща формация, записът несъмнено би пожънал щедри суперлативи, но като за пети опус на група от класата и с името на Sonata Arctica, трудно може да се нарече задоволителен. Това, което прави може би най-лошо впечатление, е почти пълната липса на приемственост. “Unia” звучи така, сякаш “Reckoning Night” никога не е бил записван. Този “Reckoning Night”, който беше абсолютен връх в творчеството на финландците със своите разгърнатост, динамика, техничност и разнообразие. Малко от това откриваме в наследника му, следващ съвсем различна идейна насока. Необяснимо, поне на пръв поглед, изглежда решението на Tony Kakko и компания да изоставят постигнатото с немалко усилия дотук за сметка на едно далеч по-баладично и предсказуемо звучене, което вероятно би било адекватно след един “Winterheart's Guild”, но не и сега. Песните, в огромната си част, звучат някак вяло и твърде меланхолично дори за тази банда. Простичкият факт, че липсва макар и едно истински бързо и мощно парче, обезсмисля до голяма степен определението “пауър метъл”. Ала въпреки всички изложени негативи, “Unia” си остава задължителен за феновете на групата, а дори и на северняшката школа въобще. Защото е болезнено искрен. Защото е смел, изпипан и изготвен с единствения оглед да отговаря на търсенията на самите музиканти. Запазена е характерната покъртителна емоционалност, а вокалите на Tony са ако не най-добрите в кариерата му, то поне неотстъпващи с нищо на тези в предишните творби. Достойнствата на новите композиции се разкриват напълно едва след продължително слушане, но търпението се отплаща, като вади наяве една не толкова очевидна истина: петимата не са се изложили, а само са отказали да се съобразят с външни очаквания и нагласи. Дори да не е шедьовър, в който да се влюбиш и да не можеш да спреш да слушаш в продължение на месеци, “Unia” е много професионално реализиран, хомогенен и стойностен албум. Също така, това вероятно е и необходим етап в развитието на групата и ми се ще да вярвам, че ще отвори вратата към един нов и още по-силен период за Sonata Arctica.

:: Публикувано: април 2007, Автор: Warrior Of Ice ::