Интервю с Yngwie Malmsteen след излизането на “Facing the Animal”

Ние: Вие записахте нов компакт диск наречен “Facing the Animal”. Как бихте го сравнили с другите ваши албуми?

Yngwie: Този албум е определено, по който и да било стандарт, най-много вокално ориентиран, и аз мисля, че именно с този албум съм съзрял в писането на песни. И ръка за ръка с писането на песни върви моето свирене, тъй като свиренето ми е в основата си постоянна композиция. Аз импровизирам всичко, винаги. Аз никога не се стремя да набележа предварително какво ще свиря в едно соло. Когато става дума за това, аз наистина свиря каквото чувствам, че е най-доброто за песента. Аз не казвам, че в този албум няма достатъчно стържене, тъй като това не е вярно. Но песните сами по себе си са много, много силни. Аз искам да кажа, че с този албум моето писане на песни е направило голям скок; дали ще е баладата, която аз посвещавам на моята красива жена “Like an Angel” или по-навеждаща на размишления, опростенческа музика, както заглавното парче. Тогава идват по-усъвършенствани парчета като “Braveheart” или “My Resurrection”. Там има много разнообразие - аз мисля, че това е албум, на който много хора могат да се насладят. Това звучи свежо и излъчва енергия. И това е трудно да се направи след 15 албумa!

Ние: Изглежда, че кийбордите играят по-активна роля в този албум; там се получава много хубаво взаимодействие, което напомня вашите по-ранни албуми както “Rising Force”.

Yngwie: Може би. Има много клавишни изпълнения наистина. Матс Олаусон е голям кийбордист.

Ние: Ще направите ли турне със сегашната група?

Yngwie: Да. Аз съм действително щастлив, че до мен е барабаниста Кози Пауел. Той е СУПЕР.

Ние: В известна степен, Пауел е връзка между настоящето и групите, които сте обожавал като дете.

Yngwie: Първият концерт, който видях беше Ritchie Blackmore’s Rainbow, турнето на “Rising”, с Кози на барабани и Дио - вокали. Бях на 12, когато го видях. Не можех да повярвам повярвам. Мислих, че това бе на най-добро нещо, което някога съм виждал.

Ние: Прекарвалили сте някакво време с Ричи Блекмор?

Yngwie: Не много. Аз бях с него една вечер - пийнахме по няколко питиета - и той беше много мил. Това беше преди 10 години, и от тогава аз действително не съм имал благоприятната възможност да бъда с него.

 

Интервю след турнето на Alchemy

Ние: Как беше турнето в Европа?

Yngwie: Турнето Alchemy стигна Австралия, Япония и Корея, където направихме фантастични концерти. Прибрахме се за Новата година и възнамерявахме да излезем отново през януари или март, но после уволних мениджерите от Lewis Entertainment, което доведе пътешествието до задържане. Аз бях помолен да участвам в Шведския Рок Фестивал през юни. Концертите в Швеция бяха много много успешни. Посрещането, което ми направиха, беше отвъд моите очаквания. Всички билети бяха разпродадени. Шведската преса бе доста позитивна: нарекоха ме цар и завръщащ се герой

Ние: Какви бяха отзивите на феновете за Alchemy?

Yngwie: Ако имате предвид реакцията на феновете, мога да кажа, че Alchemy постигна точно каквото възнамерявах - това удовлетвори всички, които бяха молили за много инструментали, пълна агресия и драма, без много балади или комерсиално звучащи песни, и тежка, тъмна лирика. Това е музиката, която обичам да правя най-много, и феновете получиха точно това, което искаха. Продажбите в Европа бяха огромни. Сцената за мелодична метъл музика в Европа прояви 100% заинтересованост - те обичат този неокласически звук и не биха могли да останат безразлични към това, което става в Америка. Колкото до "Concerto Suite", за нещастие този албум не стана достъпен за много хора извън Япония, но аз се надявам, че това ще се промени скоро. Това не бе отбелязано като уникалното творение, а бе третирано на пазарa просто като поредния албум на Malmsteen. Eто защо повечето хора не бяха чули за него. Албумът можеше да привлече вниманието както на почитателите на рока, така и на привържениците на класическата музика, и точно това се случи в Япония. Но по неизвестни за мен причини, така и не се получи тук. Малко се смаях, когато чух всичкото това бръмчене относно Metallica и концерта им със Сан-франциския Оркестър, като че ли това е някаква нова концепция, като се има предвит, че аз свирих три години по-рано с Пражката Филхармония. Класическите музикални критици, които успяха да преслушат албумa бяха много положително настроени и в действителност се чудеха как някой, който е извън класическия свят би могъл да създаде такова нещо. Аз ще свиря първото изпълнение на живо на Concerto Suite с Новия Японски Филхармоничен Оркестър в Токио следващя Юни 2001.

Ние: Видяхме Компакт диск на eBay с вашите най-добри парчета от 90' с обложка на “Gimme, Gimme, Gimme" на Abba, - когато бе това пуснато и дали е официално?

Yngwie: "Да, това официално бе издадено от Pony Canyon на 15 Март 2000 със заглавие Антология 1994-1999".

Ние: Какъв е вашият личен статус освен това, че сте женен - колко деца и на каква възраст?

Yngwie: "Моят син Антонио от моята настояща съпруга Април навърши 2 години на 6 Март".

Ние: Вашата съпруга идва ли с вас на турнетата и как се справя тя с вашето дейно разписание?

Yngwie: Моето семейство винаги отива където аз отивам. Пътуването може и да е тежко, но е за предпочитане от това да сме разделени за месеци.

Ние: Колко китари колко китари притежавате и кои са най-ценните?

Yngwie: Около 200, но не съм сигурен. Един от моите най-ценни екземпляри е от първите 10 Fender Strat, които някога са направени. Той датира от март 1954, черен цвят, кленов гриф, без сериен номер. Те не бяха започнали да щамповат серийни номера на тях все още - имаше 10 направен през март 54 и тогава през октомври 1954 те започнаха да броят и тях.