Ревюта
Група: Amberian Dawn      Албум: River of Tuoni      Автор: Sharon      Март, 2008

 

Как стана така, че неизвестната допреди месец-два банда Amberian Dawn изведнъж се превърна в този тип формации, които разтърсват съществото ти с едва току-що опечената си тава?! Още с първата си поява на скандинавския хоризонт, финландците дават пример за изключително качество и високо ниво на музиката си. Членовете на групата представляват сбирщина от кол и въже – корените намираме във Virtuocity и минаваме през Iconofear, отправната писта на вокалистката, за да стигнем до по-малко известните пауър метъли от Atheme One, приели името Amberian Dawn.

Дебютният дългосвирещ запис на бандата е озаглавен “River Of Tuoni” и, както самото заглавие недвусмислено говори, голяма част от тематиката му в текстово отношение черпи вдъхновение от финския фолклор и “Калевала”, което далеч не е прецедентна практика сред бандите из скандинавския регион. И тъй като все пак говорим за дебютанти, няма как да не отбележа влиянията от множество колеги на групата в рамките на симфоничния пауър метъл стил, което отминавам с лека ръка, защото иновацията в наши дни е нещо колкото желано, толкова и трудно постижимо. Плюсовете на “River Of Ruoni” също далеч не са малко - в най-общ аспект записът е направен като по учебник и поднася неподправена доза пауър, придружена с тържествени оркестрации, създадена, за да се вмъкне под кожата на метъл феновете...

“Бащата” на бандата, главният китарист и клавирист Tuomas Seppala, демонстрира невероятно чувство за хармония, контрастно съпоставено с набиращите бясна скорост редуващи се солажи с колегата му Kasperi Heikkinen. Уникалността на звученето се поддържа допълнително от двата броя клавири и от кристално чистия глас на сопрано певицата Heidi Parviainen, доказваща солидната си класическа подготовка. Симфоничността е залегнала дълбоко в сърцето на записа, което се чува ясно още в заглавната песен и в следващите я “Wings Are My Eyes” и “Lullaby”. Разнообразният елемент блика от пиесата “Valkyries”, в която музикантите от Хелзинки обрисуват образите на валкириите от фолклорното си наследство под съпровода на чист, енергичен пауър метъл, на който биха завидели редица групи, творящи в стила. В този дух звучи и “Face Of The Maiden”, предхождаща единствената балада в записа - “My Only Star”, или красивото мелодично изпълнение, отговарящо на стандарта на останалите композиции, но предлагащо по-особена, елегична атмосфера, нарушена от скорострелните рифове на “The Curse”. Гореспоменатата тържественост намира израз основно в края на албума и е силно подчертана както в почти маршовото звучене на “Passing Bells”, така и в “Sunrise” и в злокобно спускащата завесата “Evil Inside Me”.

...или накратко, маса невероятно точно подбрани оркестрации и симфонии, смесени с пауър, че и спийд метъл на моменти. Прибавете към комбинацията и щипката класика, залегнала във вокалните линии, и се потопете в красотата на финския епос, представен през призмата на Amberian Dawn. Разполагаме с отличен, изключително силен в музикално отношение дебют. Това е положението.

Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт