Духът на галите и делата им за втори път са пълноценно пренесени в модерните ни времена. Пряк катализатор на това е почти футболният отбор от музиканти, избрали си името Eluveitie (“I am Helvetian” на английски), които вече за втори път атакуват любителите на по-тежката музика със смесица от мелодет, фолк и още нещо.
Може да се каже, че бях меко казано очарован от предишната творба на швейцарците – техния дебют “Spirit” през 2006-та. Сега може да се каже, че осморката надмина високата летва, която си постави преди две години, и то доста. Със “Slania” налице, Eluveitie напълно оправдават определението, дадено в сайта им – “new wave of folk metal”. По-изчистен звук, по-открояващи се фолк елементи, незаглушени така грубо от стържещите китари, каквато беше доста често ситуацията в “Spirit”, по-мощни и интригуващи композиции ни предоставя второто пълноправно отроче на воините от Швейцария.
Епичното “Samon” загатва за какво ще става дума в следващите петдесетина минути, които ни е приготвила бандата. Сякаш извадено от саундтрак на, примерно, “Смело Сърце”, интрото ни прехвърля с героична мелодия към една от ключовите за албума песни – “Primordial Breath”. Сама по себе си, тя е изключителна и неволно при слушането й направих пряк паралел с любимата ми такава от “Spirit” – “The Endless Knot”. Още тук започва да личи по-изтънчената, по-чиста продукция на албума, която подпомага по-отчетливото му възприемане. Chrigel Glanzmann прави свръзката между фолк звученето и типичните за мелодета вокали по прекрасен начин, използвайки до краен предел силата на белите си дробове. “Inis Mona” беше първото ни предоставено преди официалното (и неофициално) излизане на албума парче. Жизнерадостно, шепотът на Chrigel преминава в така характерните за него викове, обгърнати от невероятната мелодия, която сякаш пренася слушателя в някой древен лес. Флейти, гайди, какво ли не звучи не само в песента, но и в албума като цяло. Може би именно в това се корени и известната уникалност на групата – синтезаторите са тотално отхвърлени и заместени от истински инструменти – всякакви видове флейти, гайди, а дори и странния и изключително рядко срещан в метъл музиката инструмент хърдигърди. “Gray Sublime Archon” влетява като бурен зимен вихър, който се укротява само за миг, за да избухне с множество мелодии и усещания, разгръщайки се в кратичък, но съдържателен епос. Припевът на песента е изключително впримчващ съзнанието; същото се отнася и за фолк елементите, които го следват и предхождат. Може би точно в “Gray Sublime Archon” проличават типичните за мелодета китарни конструкции, към които Eluveitie са се ориентирали. “Anagantios” ми звучи точно като инструментал, леещ звуците си в чест на паднал воин, но в същото време напомнящ за светлината и радостта от живота, както и неговата сладост. Неслучайно в редица случаи съм се отнасял към швейцарците като към музиканти, възпяващи точно енергията, красотата и уникалността на живота. “Bloodstained Ground” вече е нещо по-различно. Рязка отлика с предишния фолкърски, спокоен инструментал; ударно, вихрено звучене, агресивни партии от страна на Chrigel и изключително забързано темпо. Липсващите в началото фолк мотиви се присъединяват в по-късен етап към разчупените китари и наистина мълниеносните извращения, извършвани от Merlin зад касите; сякаш името на барабаниста е напълно подходящо и съответстващо на дейността му. “Slania’s Song” може би е еквивалента на “Siraxta” от “Spirit” тук. Песента на Слания, никак изненадващо, е поверена на жена. Единствената песен, в която силно доминиращи са женските вокали, тя е онази щипка нежност, спокойствие и крехка красота, която е нужна, за да бъде “Slania” един наистина пълноценен албум, побиращ в себе си противоречиви полюси, каквито несъмнено са мелодетът и фолкът; агресията на вокалите на Chrigel и фееричните фолк мотиви и ред други неща. Чуйте за Тарвос, великия бог-бик, и легендата за смъртта му, и, потопени в епично-игривата мелодия на едноименната песен, може да усетите маха на призрачни криле, принадлежащи на спътниците на умрялото божество – трите жерава. За да стигнете до прозрението, което идва в самия край на песента:
Tarvos - will always be slain
Tarvos - ever to be reborn again
След едно типично езическо призоваване на дъжда, нахъсано и по някакъв начин победоносно-тържествено, примесено с нескрита гордост (“I will not forget what I arose from!”), идва и финалното “Elembivos” с неговия забиващ се в съзнанието напев, символизиращ края на кръговрата на сезоните, на жизнения поток на скитащите по земната твърд човешки същества:
The light, the life, the strength, the harvest, gratefulness
In four moons the antlered on will go to rest!
Годината беше 2006-та, годината е 2008-ма. Паралелно, между двете, Eluveitie взимат листа с “Кандидатура за най-добър фолк метъл на годината/най-добър метъл албум на годината като цяло”, и извършват едно и също действие – пишат името си със сигурност и самочувствие. Оправдано е. Намерете някое място близо до вашия град, сред природата, която е успяла да удържи поне малко на напора на отровните изпарения, с които я покосяваме. Седнете на спокойствие сред дърветата и започнете “Slania”. До сетния ви дъх, това ще е домът ви. Името му ли?
Inis Mona.
