Много започна да се експериментира в дет метъла. Третият албум на холандските екстремисти представлява поредния опит за проява на оригиналност в стила и може би дори само заради това трябва да му се обърне внимание. Много старание са вложили The Monolith Deathcult, за да съградят нещо значимо, трябва да им се признае, за съжаление не са успели съвсем в тази задача. Холандската петица е надградила много епични мотиви, оркестрации и мелодии около своята обичайна бруталност и разрушителност, но без да заприлича на някоя мелодет формация - резултатът е по-скоро атмосферичен брутал дет. Малкият недостатък на “Trivmvirate” е неговата посредственост дори в иновативността му. Албумът не е нищо особено във всяко едно отношение, освен пряката комбинативност. Самият дет метъл е стабилен и техничен, изпълнен прекрасно, но не впечатлява с кой знае какво. Мелодичните елементи, от друга страна, са истинската сила на албума. Обичайната практика е да се композират партии, които да отиват на съответния екстремен стил, тук е подходено по обратния начин. Без някакви особени промени в ядрото на музиката, The Monolith Deathcult са видоизменили ритмиката и акцентите в дет частите, за да напаснат агресията към новите елементи. По този начин бандата предава добре представата си за древноримска атмосфера, която макар и да не впечатлява с автентичност, е нелоша залъгалка за вниманието. Не е тайна привързаността на музикантите към този етап от историята - още в дебютния си албум включиха откъси от монолога на Проксимо от филма Гладиатор в песента “Colosseum Carnage”. По-осезаеми са електронните заемки, които петимата пръскат щедро във всяка една песен. Интонацията е поставена на едно космополитно усещане, като определено групата е целяла контрапунктът античност-индъстриъл звучене да действа стимулиращо. Малко надменен и резервиран е “Trivmvirate”, а на фона на спекулиращата с чувствителността мелодичност в съвременния метъл, това е по-скоро проява на оригиналност. Лекият привкус на горделивост в албума също е само от полза. Резултатът е интересен и повече от задоволителен, но в никакъв случай не поставя нови стандарти, както много хора намекнаха. Откриващото “Deus ex Machina” е най-доброто парче в тавата, много оригинално, въздействащо и ударно. Другите сполучливи попадения са “Wrath of the Baath”, “M.M.F.D.” и “Demigod”, останалите малко или много са предсказуеми, леко сковани и придържащи се към формулата. Ще премълча и откритото недоразумение “Kindertodeslied”.

Като цяло The Monolith Deathcult са изобретили един приличен и здрав албум. “Trivmvirate” е със сигурност най-доброто и интересно издание на бандата, както и достатъчно материал, над който да се изгражда до нещо по-внушително. Много хора вече ги провъзгласиха за новите месии на дет метъла, но момчетата ще трябва още да се постараят, преди да се впечатля особено от труда им. “Trivmvirate” съвсем не е революционното творение, което го изкарват всички, но приближава групата няколко крачки по-близо до целта.