Нямам избор, освен да сваля шапка пред подобен запис - зашеметяващо е дебютното дългосвирещо издание на младите шведи! Istapp са от тези групи, които имат по няколко неизвестни в звученето си, така че да не можеш еднозначно да решиш стиловото им уравнение. Те не са вилнеещи като The Legion, нито притежават в толкова давещи пропорции мистицизма на Apostasy; не са толкова фолк, колкото Myrkgrav, нито толкова вайкинг, колкото Thyrfing. За сметка на това, “Koldens Union” притежава елементи от всяка една от гореспоменатите групи и ги споява в неразглобима комбинация. Istapp изпридат страшно красив и изразителен мелоблек с много заемки от скандинавския фолклор и сякаш рисуват истории чрез невероятните си мелодии. Групата почти не използва кийборди, с малкото изключение от две песни, а това всъщност е най-хубавото в целия албум, тъй като дава възможност за пълно разгръщане на китарите. Шест струни са принудени да запълват празнината, предизвикана от липсата на клавир, и го правят по възможно най-добрия начин – много мелодии, много рифове, много атмосфера. Бих си позволил да заявя, че липсата на клавири ме радва в случая, защото така групата запазва отчасти “норвежкото” в звученето си, въпреки виелицата от мелодичност. Накратко, Istapp внушават в рифово отношение известна уединеност от всяка цивилизация и едва ли не романтично отчуждение. Това притъпява първичността им и ги превръща в нещо по-сантиментално и идилично. Асоциациите са почти веществени – за едно сиво небе, свобода, заснежени планински склонове. Да, това не е мелоблек, какъвто сме свикнали да получаваме напоследък, но бягството от клишето радва почти колкото богатството от идеи в групата.
Съвсем закономерно “Koldens Union” започва с воя на вятъра и кратка акустична интерлюдия, която прелива в заглавното парче – бурно и въздействащо. Както тук, така и в последвалото “Forevigt Minusgrader” ме преследват аналогии с Wintersun, само че не толкова комплексен и ефирен. “Digerkold” е по-директно блек престъпление, в духа на ранните Blodsrit. Съвсем не са малко влиянията, струпани наедно в музиката на Istapp, но без да са директно прекопирани, а с много личен принос и творческа идея. И точно поради това многообразие групата не звучи в нито един момент като точно копие на някой от учителите си, ами са непрекъснато уникални и интересни. След по-първичните блек композиции, албумът прави път на ясно фолклорни песни като “Fjallhoga Nord” с приятни полухорови изпълнения. Тук е използван характерният за вайкинг метъла модел на ниските чисти вокали, създаващи асоциации за старейшини или мъдрост. Последните няколко песни пък се опират на обилни кийборди като градивен елемент. Те придават леко злокобен и мистичен облик на “Ma Det Aldrig Toa”, или пък успокояват наред със силните фолк забежки в “I Vantan Pa Den Absoluta Nollpunkten”. По-голямата част от песните са взети от демотата на групата, като само четири от тях са написани специално за настоящото издание. Твърде интересно ми е да чуя следващия албум на Istapp, който ще е първият, композиран с цялостна идея. Още повече, че наследникът на “Koldens Union” ще изчисти звученето на бандата и ще е важна стъпка към изграждането на собствена идентичност. Не че има какво да се изчиства в пряк смисъл на думата - албумът е просто идеален - но ме вълнува въпросът за стиловото им развитие. Неизбежна е промяната и слягането им в музикално отношение, а при такава богата амалгама от влияния, новата посока може да е съвсем непредсказуема. Пожелавам на Istapp от все сърце да намерят себе си като звучене, както и да ни смачкат с бъдещия си запис.