Folkearth е един страхотен и уникален проект. Стартирала през 2004-та с зашеметяващия “A Nordic Poem”, бандата вече има общо четири албума, заради които името им се споменава с почит. Малко са другите подобни проекти, всички записи на които да са интересни и неомръзващи. Всяка тава на Folkearth разказва не само различна история, но и музиката е почти изцяло нова. В “A Nordic Poem” преобладаваше скандинавското участие, но в “By the Sword of my Father” и “Drakkars in the Mist” музикантите са от най-различни кътчета на Европа и САЩ. Това само може леко да загатне колко интересни са изданията на тази банда - препоръчвам ги силно! Но нека сега ви разкажа една епична история, случила се в началото на 2008-ма година... Тя се нарича “Father of Victory”!

Както споменах, в дебютната творба на този многонационален проект скандинавското присъствие е много голямо и може би заради това концепцията на “A Nordic Poem” е свързана с викингите. В новата тава не само че няма учстници от Севера, но и тематиката разглежда най-различни исторически моменти из цяла Европа. Във “Father of Victory” основните участници са предимно от САЩ, Гърция, Франция и Италия. Държа, обаче, да спомена едно име - Owain Ap Arawn. За този млад уелсец тепърва ще се говори много, а и всеки сам може да чуе, че неговите композиторски, музикантски и вокални способности са завидни. Та, след пролога преди пролога, и пролога преди историята, да видим какво се случва в самия албум!

Началото слага “The Forlorn Knight”. Тя започва доста баладично и ни въвежда в концепцията на албума като приказка, разказана през Средновековието. Още от първата композиция се забелязва, че освен перфектно подбраните фолклорни елементи, ще срещнем и здрав метъл, който освен че звучи тежко, е и мелодичен. “The Purest Breed” е една от любимите ми песни тук. Началният момент с цигулката се запаметява лесно и чак след доста усилен циклаж започва да омръзва. През целия запис темите се редят, а музиката става все по-интересна. Вокалното разнообразие придава дух на творбата, сякаш наистина се намираш в някоя страна преди 500 години. “Father of Victory” е билетът за бягство от днешната действителност - нещо, от което всеки има нужда. Моят фаворит в тавата е “Charles Martel”. Страхотен блек ритъм, мачкащи вокали, цигулки и епични синтезаторни мелодии - толкова невероятно парче не бях слушал скоро. Може би го възхвалявам толкова, защото историята, разказана ни в него, ме вълнува: става дума за Charles Martel, който спира арабите в Западна Европа. Разбира се, неговата победа нямаше да е толкова значима, ако Хан Тервел не беше победил другото мюсюлманско нашествие при Константинопол, но тук не иде реч за това. Тайно се надявам, обаче, в някой от следващите записи на този проект да има и българско участие. Все пак, България е страна с много силен фолклор и качествени музиканти, а и е имала голямо значение в исторически аспект, особено по време на Средновековието, че и преди това.

“Father of Victory” е поредният шедьовър на многонационалната фолк метъл дружина, който според мен е по-добър от “Drakkars in the Mist” - също много качествен опус. Но както споменах вече, сравненията са неуместни. Единственото, което мога да кажа за край на това ревю, е, че се надявам Folkearth да продължат да ни радват с уникалните си албуми. От друга страна, този проект не се ползва с особена популярност, което е много жалко. Музиката е страхотна - чуйте я!