След като не друг, а самият Jesper Stromblad нарече една дебютираща формация “бъдещето на метъла”, значи трябва да има все нещо специално в нея. И наистина, Degradead не са поредната безлична групировка от скандинавски тийнейджъри, решили да експлоатират с нова серия от безплодни напъни изнемогващата от доста време насам златна кокошка на мелодичния дет. Тъкмо напротив - момчетата звучат зряло, целенасочено и идейно, търсейки със завиден хъс свое собствено място в пренаселения стилов ареал.

Наивно е да се очаква нещо нечувано от едно направление, в което иновациите отдавна секнаха, но при все това “Til Death Do Us Apart” радва ухото с изненадващо свежа трактовка на иначе добре познатите мелодет клишета, съчетана с агресията на ясно обособен траш привкус. Закономерно, композициите в албума са доста по-твърди от това, което сме свикнали да получаваме напоследък от подобни банди. Инструменталната техника на Degradead също заслужава добри думи – без да се увличат в показно солиране, петимата шведи респектират със солидни музикантски умения. Настъпателна рифовка, мощна, макар и сравнително праволинейна ритъм секция и ненатрапчива клавирна подплата формират смисловото ядро, около което твори групата. Кратки, съсредоточени и ударни, без излишни украшения, песните се допълват в една типично гьотеборгска атмосфера. Стъписващо е изобилието от безразборно разпръсната из тавата сурова, неподправена енергия, на каквато вече все по-рядко можем да се натъкнем дори в издания на големите имена. Потенциални хитове като “Pass Away” и “The Fallen” се редуват с осакатяващи бичкии от рода на откриващата “Genetic Waste”, “Relations to the Humanity” или откровено трашърската “The Bloodchain”, по време на които единственото адекватно поведение е да беснееш като изтърван из помещението, в което се намираш. В ред парчета се забелязват отчетливи влияния от късните Soilwork, по чийто специфичен маниер се противопоставят от една страна гърлени и чисти вокали, а от друга – яростни куплети и мелодични припеви. Да, Degradead звучат порядъчно модерно, но не до степента, в която стилът се размива от прекалено количество недобре усвоени странични елементи.

За младежите от Стокхолм тепърва предстои да се доказват като новите надежди на метъл музиката, но стартът им впечатлява с устрем и амбиция. Ако не друго, то поне предлагат повече от задоволителен материал за месеците, в които ще чакаме новия In Flames. Деградация ли? В никакъв случай...