Лаконично е заглавието на новия Dismember, точно както преди десетилетие беше това на “Death Metal”. Кратко, точно и ясно посочва какво ще получим. Надали някой е очаквал от групата да помодернее или отслабне в някакъв аспект - не оцеляваш двадесет години в дет метъла, ако си предразположен към омекване. Осмото отроче на шведските детаджии е типичен Dismember-ски запис, праволинеен и сериозен, и в този ред на мисли обобщителното заглавие си идва точно на мястото. “Dismember” представлява есенцията на това, което шведската петица винаги е била – масивен, плътен и суров звук. И солиден удар по закостенелия предразсъдък, че бързина и бластбийтове се свеждат автоматично до по-брутална музика. Пуснете си настоящия албум и чуйте какво значи наистина мачкащ дет без един бластбийт. Dismember звучат естествено и семпло, без излишно парадиране с технична обиграност, но достатъчно ориентирано и умело. Песните са дебели и жилави и вместо да концентрират агресията си, разстилат едно общо плътно усещане, все едно ви пресоват в гигантска месомелачка отново и отново. Съсипващ звук, постоянен и наситен, с много нюанси; бих могъл спокойно да го нарека изтощаващ с обема си. Специфичен за тази група винаги е бил NWOBHM-елементът, който си е пробивал път под формата или на риф, или на някое извисено соло дори и в албуми като “Hate Campaign” и “Massive Killing Capacity”. Това продължава да е присъщо за групата и в новата тава, но в значително по-малка степен, като на мястото на тези мотиви са вкарани заемки от ранните Entombed без ‘n-roll елемента. Резултатът е сериозна, немелодична и мръснишка тава, удоволствие за всеки закоравял детаджия.
Почти очаквах тавата да започне с някоя иронична забележка в духа на “I love the smell of napalm in the morning” и “Why don’t you just kill yourself”. Вместо това ни щурмува “Death Conquers All” – масивно и забързано парче, излязло сякаш от откриващите минути на предния Dismember-ски запис, “The God that Never Was”. Помилащ встъпителен риф представлява преходът към “Europa Burns”, а чисто теоретично е невъзможно да кръстиш слаба песен по подобен начин. С ниската, злобна настройка и дистър, подобен на моторна резачка, Dismember са сътворили бавен и върлинест ад – отмерен, плътен и обладаващ. Трудно ще ми е да сдържа ентусиазма си от последвалото “Under a Bloodred Sky”, което окончателно потрошава слушателя, при все че албумът тепърва е започнал. Невероятният олдскуул припев, подходящ за усилен мош, категорично превръща песента в една от най-добрите, които Dismember са правили някога, а заключителното соло е един от последните бастиони на мелодичността в тавата. Другият такъв ще срещнем в началото на “Tide of Blood”, само за да прелее в мощно и усърдно буйстване. Междувременно малко отклонение с “Legion” и “The Hills Have Eyes” ще ни върне към средата и края на деветдесетте като период от творчеството на Dismember, а лично аз нямам нищо против подобни ретроспекции. Остатъкът от албума е високотемпово зверство, носещо се мазно и тежко, изобщо класен и бърз дет метъл в най-добрите традиции на стила. Малкото изключение от цялото беснеене представлява забележителният спад в темпото в “No Honor in Death” - провлачено и гротескно парче, което ще накара всеки дуум/слъдж-ър да скърца недоволно със зъби, заради това, че не го е измислил той.
Ето така се прави дет метъл – с много отношение и много агресия. Шведската машина показва, че на старите кучета може да се разчита. Без залъгалки, без излишно перчене, просто сериозна и здрава музика. Първоначалната ми реакция към “Dismember” беше леко неудовлетворение, но след по-задълбочено вникване в тавата смятам, че всякакви оплаквания от нея са просто проява на глезотия.
