Когато става дума за мащабни проекти, неминуемо свързваме името на Tobias Sammet със славните дни на “The Metal Opera” – грандиозен за времето си (а и за наши дни) магнум опус, злощастно отстъпил пред хард-рокаджийските наклонности на своя създател. Имайки предвид недоволството, с което се приеха “Angel of Babylon” / “The Wicked Symphony” и “The Mytery of Time”, по всичко изглежда, че Sammet е дълбоко затънал в руслото на целенасочено комерсиалната музика.
“Mystery of a Blood Red Rose” не оставя място за колебание – слушаме лесносмилаемия саунд на въпросното модерното творчество. Песента е поредният безличен сингъл, записан като по учебник за рекламната кампания на най-известния метъл лейбъл, под чието крило се подвизава маестрото. “Let the Storm Descend Upon You” атакува с разгърната 12-минутна композиция, грабващи хорове, силна мелодичност и мощни вокали на Jørn Lande. В “The Haunting” Dee Snider (Twisted Sister) се вживява в ролята на Alice Cooper, но приповдигнатите припеви бягат от идеята за мрачно парче а ла “The Toy Master” (от “The Scarecrow”). Вялата “Seduction of Decay” води до значително по-силната среда на албума – и идейно, и технически издържана в традициите на немалко класики, излезли от Gate Studios на Sascha Paeth.
В заглавното парче разпознаваме първите пауър наченки и задължителния за всяка метъл опера Michael Kiske. Ако по някаква необяснима причина се чудите как би звучал съвместен проект на The 69 Eyes и Edguy, чуйте “Draconian Love” – псевдо-готик дует с Herbie Langhans (екс-Sinbreed). Следва безапелационният хит “Master of the Pendulum”, в който Tobias и Marco Hietala (Nightwish) си партнират на фона на мощни рифове и ритъм секции. “Isle of Nevermore” изпълнява обещанието за композиция, пасваща идеално на ангелогласната Sharon den Adel; отклонението от преобладаващия хеви рок се нарежда до едни от най-красивите парчета на Within Temptation. “Babylon Vampyres” съдържа първия и единствен по-значителен китарно-клавишен дуел, а баладичното начало на “Lucifer” експлодира до Masterplan-ски пауър метъл. Дискът приключва в стил късен Sammet, но за пръв път от осем години насам сме успели да извлечем слушаем материал от него.
А такъв, изненадващо, този път наистина не липсва. “Ghostlights” звучи като най-значимото постижение на Tobias от “The Scarecrow” насам и спокойно оставя цяло десетилетие на ненужни Edguy записи далеч в прахта. Ако актуалната тава е индикатор за внезапно вдъхновение, току-виж можем да очакваме нещо по-различно от треторазряден рок и на онзи фронт. Но да не избързваме.
