Грозната разпра за правата върху името на една от най-големите блек метъл банди въобще остави мнозина в състояние на недоумение. Кой е автентичният носител на завета на Immortal предстои да се изяснява, но в продължение на много години тази отговорност лежеше почти изцяло върху плещите на фронтмена Olve Eikemo, познат повече като Abbath Doom Occulta. Затова и очакванията към едноименния му солов дебют бяха чудовищни – сигурна рецепта за разочарование.
Доколко ще оцениш новия опус на безсмъртния норвежец зависи главно от това какво се надяваш да чуеш в него. Макар да не продължава “All Shall Fall” по най-последователния начин, “Abbath” в същината си е чист Immortal – студен, мрачен и неприветлив, способен да затрупа неподготвения за зимни условия слушател под лавина от рифове, бластбийтове и зловещ грак. Тук почти не се открива следа от Motörhead-ския уклон на проекта I; вместо него получаваме 40 минути безкомпромисен олдскуул блек метъл, който често се доближава до първичния и агресивен изказ на класики като “Battles in the North” и “Blizzard Beasts”.
Най-ценното качество на записа – и съвсем типично за Abbath – е изграждането на наситена, убедителна атмосфера, която измества на заден план незначителните подробности от битието и те пренася в онзи мистичен свят, огласян от звън на хладна стомана и плясък на гарванови крила. Наистина не е трудно да си представим мащабни батални сцени сред заснежените полета на Blashyrkh, дори и без характерните текстове на Demonaz. В подобна обстановка рамкират албума ураганните “To War” и “Eternal”, разнообразени от по-разложената и епична фраза на “Ocean of Wounds”. “Ashes of the Damned” си съперничи с “Fenrir Hunts” за най-безмилостна резачка, но и двете предлагат интересни звукови засади. Съчетанието на яростно блъскане, разчупен строеж и здраво солиране пък прави повлияната от Bathory “Count the Dead” може би най-забележителната композиция тук. “Winter Bane” се родее с настъпателната ритмика на “Damned in Black”, а “Root of the Mountain” със своите темпо и постройка приятно напомня на класиката “Tyrants” – накратко, качествен обзор на постигнатото от Immortal дотук.
Независимо от всякакви съдебни решения, най-силният аргумент в творчески спорове си остава самото изкуство. Abbath се изказа повече от авторитетно по въпроса – ред е на Demonaz и Horgh да доказват претенциите си. Така или иначе, 2016-а започва силно за блек метъла.
