Най-сетне се добрах до чаканата с нетърпение нова месомелачка на машините Biomechanical, озаглавена недвузначно “Cannibalised”. Ще си призная защо чаках този албум с толкова голямо вълнение: първата причина са смазващите два предходни албума. Другата е любопитството ми за това какво е сътворил вокалистът John K. в новото си произведение, защото добре известен факт е, че цялата група Biomechanical напусна през 2007-ма и остана само той да продължи започнатото. Рисковете са много - албумът или ще звучи коренно различно от това, което досега са правили, или ще е слаб в сравнение с останалите. Обаче още с първите си акорди от тежки китари, подплатени с дълбоки оркестрации и хорове, “Cannibalised” се насочва към човешкия мозък като парен локомотив към бебешка количка. Biomechanical разкриват едни много мрачни понятия за прогресив метъл. Не говоря за този прогресив, при който музикантите се надсвирват, пречейки си взаимно, а за този, където всеки един е част от една машина, която работи на пълна мощ. Именно така разбират прогресив метъла Biomechanical – хора, свирещи като машини.
Определено заместниците на отделилите се членове са на място и знаят какво правят. Тези машини имат своите имена и история: Adrian Lambert (ex-DragonForce) на бас, Gus Drax и Chris Van Hayden на китари и невероятно талантливия 18-годишен барабанист Jonno Lodge. Това са виновниците за третия атентат над човечеството под формата на албума “Cannibalised”. Първото неизбежно впечатление от записа е невероятно мощният звук, който би следвало да се изисква от група като Biomechanical. За новата си творба те имат честта да работят с продуцента Chris Tsangarides (Judas Priest, Gary Moore) и резултатът е налице. Както споменах вече, началото е впечетляващо и изправя на нокти слушателя още в първите секунди. Очаквах десетте парчета от тавата да ме разкъсат и да ме убият постепенно, но истината е, че още първото – “Fallen in Fear”, успя да го направи, а останалите девет се гавриха с безжизненото ми тяло. Мощта, откриващата песен излъчва, е просто опустошителна и не намалява с напредването на албума. Biomechanical продължават натам и работят в перфектен синхрон и във втората песен, озаглавна “The Unseen”. Определено работата, хвърлена в музикално и особено във вокално отношение по тези парчета, е достойна за уважение. John K. излъчва невероятна агресия, техника и уникалност пред целия плътен китарен звук, който на места до такава степен се слива с гласа му, че даже го прави трудно различим. В едноименната композиция нормалното човешко ухо долавя разлика в оборотите на работа на “машините”, като там се долавят и много приятни нотки, повлияни от Pantera. Същевременно агресията, избухнала в първото парче, продължава да бъде поддържана, въпреки забавянето на места. Началото на “Breathing Silence” е доста голяма изненада на фона на всичко до момента. Тя започва доста спокойно и като че ли ни оставя да си поемем въздух, преди да ни опустоши отново - определено е поставена за равновесие в тази част на албума. Задължително беше наличието на такова парче след подобен старт. “Predatory” и “Slow the Poison” определено са сред фаворитите ми в “Cannibalised”. Тези две бичкии обобщават цялата техничност, разхвърляна на пръв поглед хаотично в албума, но същевременно поднесена с хирургическа точност. От този момент настъпва рязка и неочаквана промяна. Точно когато човек започва да се изморява от целя шум, крясъци и картечни барабани, последната част на албума се превръща в една мрачна приказка, разказана от три песни: “Consumed”, “Reborn In Damnation” и “Through Hatred Arise”. В тях невероятно агресивни пасажи се редуват с подчертано симфонични части с вокали, наподобяващи разказване на история, която само чрез интонацията и атмосферата ни кара да настръхмем. Като за капак на албума, а може би и като контролен изтрел в главата на полуживия слушател, се изстрелва “Violent Descent”. Първата ми мисъл беше, че е забил дискът, но после осъзнах, че това реално е барабанистът. Наистина дълбок поклон пред работата на това момче.
За финал не мога да добавя нищо повече от това, което прочетохте до момента. Техничност, агресия, смисъл, бързина и дълбочина, подписани с името Biomechanical - това усетих аз от “Cannibalised”. Да се надяваме групата да се задържи задълго в този си състав и да продължи да прави такива разрушителни албуми.
