В свят, родил Borknagar, всичко е възможно. Най-малкото защото същият този свят роди и Arcturus, Dødheimsgard и Ved Buens Ende. И въпреки това човек трябва да симпатизира на дайхард феновете на Borknagar. Изминаха 20 години, а доскоро тази група продължаваше да страда от един крайно любопитен синдром – съставните ѝ части работеха по-добре поотделно, отколкото заедно. А когато елитът на норвежкия блек метъл се обединява, резултатите не трябва да са нищо по-малко от впечатляващи. Е – с няколко изключения, разбира се – не бяха.
Деликатната ситуация е такава: идеологията на Borknagar е обвързана с откриването на точния баланс между две или повече крайности. Докато корените им са впити във Втората вълна на скандинавския блек, предвожданите от Øysten Garnes Brun специалисти на студения звук тръгват заедно с идеята да бъдат антипод на съвременниците си. Понякога и на алтернативните си проекти. Мелодията е приоритетна и в албум номер девет – “Winter Thrice” – който за пореден път трябва да срещне вледеняващия северен повей с прогресив, хеви и оркестрални тенденции, сякаш това е нещо напълно естествено. Всъщност, може би е. Особено когато пее ICS Vortex.
Завръщането на Vortex след десет години извън редиците на Borknagar не успя да спаси “Urd” (2012), тъкмо защото липсваше тънкия баланс, превърнал “Empiricism” във всепризнат отличник. За щастие “Winter Thrice” го постига безпроблемно. И поставя края на есента, надявам се.
Песни като откриващата “The Rhymes of the Mountain”, “Cold Runs the River” и “Panorama” са свидетелство за забележителната способност на Borknagar да си играят с жанровете, успявайки да ги пречупят през призмата на собствените си влияния до нещо качествено различно. Разбира се, след последния Arcturus се изисква много повече от кросоувър дрибъл, за да звучиш адекватно, и “Winter Thrice” го притежава. “Noctilucent”, най-краткото им парче от векове, доказва, че Borknagar все още могат да бъдат компактни, а още по-хубавото е, че тя е и възможно най-трудно запомняща се в албум, чиито песни изчерпват цяло едно творчество. Но не се изчерпват сами по себе си.
Може би е време да спрем да ги наричаме “супергрупа”.
