Ревюта
Група: Rotting Christ      Албум: Rituals      Автор: Shogot      Февруари, 2016
Rotting Christ са всенародни любимци от близо сто години, така че всеки път, когато обявят нов албум, можеш да си сигурен в едно – родителите на твоите родители ще разберат първи.

Rotting Christ са всенародни любимци от близо сто години, така че всеки път, когато обявят нов албум, можеш да си сигурен в едно – родителите на твоите родители ще разберат първи.

Това по никакъв начин не означава, че Rotting Christ са правили най-силната си музика в ранната си кариера. Тъкмо обратното – в остро противоречие с природните закони, гръцката блек метъл сензация се превърна в международна такава едва през 2007-ма с брилянтно изчистения, ударен “Theogonia”. Така лидерът Sakis Tolis и брат му Themis най-после реализираха най-голямата си амбиция. Да бъдат на първи фронт в екстремната сцена. Днес те са по-опитни от всякога.

А опитът си личи отдалеч. “In Nomine Dei Nostri” открива “Rituals” там, където свърши предшественика му, масово одобрения – но в пъти по-слаб от “Aealo” – “Κατά τον δαίμονα εαυτού”. Това е мрачен, изкривен, сатанизиран марш в епични пропорции, какъвто единствено Rotting Christ умеят да изковат с тази (забележителна) лекота. “In the name of Satan, the Ruler of the earth, the King of the world”, проповядва Tolis, преди отново да поеме командването на демоничната си орда: “I command the forces of darkness to arise from the depths to attend us”. И вече си вътре.

“Rituals” следва променливи секвенции, които само усилват въздействието на всяка една от неговите песни. “Ze Nigmar” е бавна и монотонна, същевременно странно аналогична на последната ера на Behemoth (“The Satanist”), където рифът е по-скоро стена, отколкото риф. “Apage Satana”, може би най-сериозното попадение в албума, улавя апокалиптичните настроения на Neurosis в класическия период на “Times of Grace” и ги трансформира в автентичен Rotting Christ. А по-нататък идва “For a Voice Like Thunder”, в която са залегнали класически хеви метъл тенденции, така че не само заглавието да напомня на Amon Amarth.

По отношение на продукция и цялостен подход, “Rituals” е, смеем да кажем, Rotting Christ в най-изчистения им, добре премислен и, категорично, фокусиран вид. Разбира се, добре е да знаеш, че тук си говорим за блек метъл за масова употреба, така че не очаквай нещо адски дълбоко и проницателно. Това не е интелектуално предизвикателство, а лека танцувална музика за черните сърца.

Комерсиално-екстремна, но не и екстремно комерсиална.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт