Тихо, бавно, тежко. После по-бързо, по-мрачно и по-зловещо. Така започва интрото “Keeper of Time and Space” на “A Clockwork Universe” – албум на група, която лесно може да бъде подмината или съществуването ѝ да остане незабелязано. Във всеки случай би било огромна грешка да останат в сянка. Още повече, след като (с право) повечето фенове са отчаяни от състоянието на младите метъл състави в последно време. Ето защо “A Clockwork Universe” заслужава специално внимание. Spheron са нова немска банда с едно EP и един студиен запис зад гърба си. Тоест, вече два. А вторият е последното, което може да се очаква от подобна световнонеизвестна формация.
Осем песни и по-малко от час – толкова е нужно на Spheron да покажат какво могат. Същината на нещата се разкрива с парчето “The Blind Watchmaker”, което моментално предизвиква рязко падане на ченета до земята заради виртуозните сола, смесица между Jeff Loomis на забавени обороти и Pink Floyd в мелодичен метъл вариант. Вокалите на места брилянтно наподобяват патоса на Niklas Kvarforth от Shining и дори цялостното звучене на шведите от последните им творби, но дотук с това. В “A Clockwork Universe” си говорим за дет метъл и това става категорично ясно в последните секунди на песента. “Plains of Hungary” отново е адски мелодична и с изпъкващи китарни партии – ту бързи и стегнати, ту бавни и атмосферични. Следва “Pendulum”. Вече започва да става изтъркано, но... за бога, тези китари! Просто слушайте. Вече се чува и очакваният прогресив метъл елемент, придаващ още по-голям чар на албума. Акустичните партии също се оказват печеливши, а вокалистът Daniel Spoor продължава да печели точки с хипнотизиращия си и запомнящ се глас.
Препратката към френската сатира “Gargantua” носи същата тежест и тъмнина като заглавието си, а от “Building a Storm” гарантирано могат да настръхнат и най-апатично настроените слушатели. Омекотеният вариант на последните творения на Tryptikon е неочаквано въздействащ. Само половин час и шест песни по-късно вече ясно си личи, че Spheron са абсолютно достойни да станат явление в дет метъла, стига да им се даде шанс, но има и още. “My Master's Work” продължава успешно схемата и довежда до спиращия дъха финал “Bound in Empty Jars”. Изключително емоционално заредена и пленяваща композиция, вдигаща летвата изненадващо високо. Дори само заради нея си заслужава Spheron да бъдат чути. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Тогава ще разберете защо.
