Hexvessel е една от малкото групи, при които отношението към музиката и усещането е по-важно от техничното и виртуозно изпълнение. Предните два албума на страничния проект, превърнал се в пълноценна банда, са доказателството за това. И ако “Dawnbearer” и “No Holier Temple” звучаха като прокобна амалгама от Woods Of Ypres и The Doors, то актуалният “When We Are Death” определено раздвижва както музикалното развитие на многочленната група, така и средното темпо на песните. Това се усеща още с откриването на необичайно бързата “Transparent Eyeball”, в която типичната за тях психеделия се среща с ранен прогресив рок. Резултатът е изненадващ, но не и разочароващ.
Останалата част от “When We Are Death” като цяло доразвива посоката на поставения с началното парче стандарт, но не липсват и изключително мрачните изключения в лицето на “Mirror Boy” и закриващата “Hunter’s Prayer”, които ни връщат към корените и същността на Hexvessel. Любовта им към психеделията пък дори се е задълбочила в тематични песни като “Drugged Up On The Universe” и “Mushroom Spirit Doors”. Слушайки разчупената им структура, игривите мелодии и експерименталната непредвидимост, няма как да не ви се прииска да се докоснете до прилична доза LSD – за допълнителен ефект. Талантливият Mat McNerney (още познат ни като Khvost от предишните му подвизи на метъл сцената) този път не се опитва да подражава на Jim Morrison, колкото и добре да му се получаваше в предните два албума. Пеенето в настоящата творба е по-разнообразно, като на моменти дори достига до суровото усещане на далечни фигури като Elvis Presley. Сред най-емоционалните кулминации в албума са “When I Am Dead” (в която Mat се връща и към класическия американски блуграс) и баладичната “Cosmic Truth”, която самите Hexvessel посочват като най-интимната и лична песен в тавата.
“When We Are Death” запазва ключовите ценности на Hexvessel – съкровената им любов към природата, почитта и носталгията им към психеделията, емоционалната обвързаност със слушателя – и същевременно въвежда една доста по-класическа и песенна структура на музиката им. На хартия, това би било за сметка на концептуалността и усещането за последователност, но и това не ни липсва значително, при толкова високо качество на музиката. Просто навлезте в някоя гъста гора, от която няма връщане, сложете слушалки в ушите си, пуснете си “When We Are Death” и се разделете със света такъв, какъвто го познавате.
