Ревюта
Група: Entombed A.D.      Албум: Dead Dawn      Автор: WingWriter      Февруари, 2016
Entombed A.D. - Dead Dawn

С много групи се случи това, което стана при Entombed. Настъпилият сепаратизъм в кораба-майка наложи разцепление на дет метъл машината. В резултата на това на бял свят се появиха Entombed A.D., предвождани от вокалиста-основател L.G. Petrov и музикантите, които представляват състава на Entombed от 2006-а до 2010-а година.

Старанието да се запази приемствеността между двата проекта по отношение на имената  е очевидно. Без значение кой одобрява тази идея и кой не, факт е, че музикалната насоченост на Entombed A.D. няма много общо с продукта, който феновете са свикнали да получават от марката Entombed. От това следва да стигнем до заключението, че името е избрано общо взето с комерсиална цел.

Дебютният албум на “наследниците” от 2014-а сам по себе си беше доста стабилен, но недотам впечатляващ, ако трябва да бъде сравняван с други дет метъл издания от същата година. С “Dead Dawn” бандата продължава поетата посока, без изобщо да се съобразява какви са тенденциите, което може би е и търсен ефект. Тук квартетът съвсем стабилно се отдалечава от дет метъла, но затова пък засилва мотивите на така наречения death’n’roll. Слушайки инструментала, откриваме повече сходства с хеви метъла и без капка ирония можем да оприличим звученето на Entomed A.D. до известна степен с това на Amon Amarth, като премахнем голяма част от мелодичния аспект, разбира се. В лириката също не се срещат изненади – типичните агресивни, нихилистични и зловещи слова са налице. По отношението на хорър насоките, групата бележи сериозен успех. “Dead Dawn”, “Total Death” и “Hubris Fall” могат да минат за саундтракови песни към някой филм на ужасите. Зловещите им рифове и китарни сола се вписват перфектно в обстановката.

Сериозен негатив обаче е еднотипното темпо, както и еднообразната структура на повечето парчета. В един момент всичко се слива и се губи представа по отношение на това коя песен се слуша. А умереното темпо, което продължава от началото до самия финал, прави албума по-сух и трудносмилаем, а понякога дори и скучноват.

Чест прави на Entombed A.D., че изобщо не им пука за това как звучи съвременният дет метъл и свирят това, което лично на тях им доставя удоволствие. От друга страна, това не е и толкова нелогично – L.G. Petrov си има Firespawn, с които създава касапници. “Dead Dawn”, както и цялото творчество на наследниците на Entombed, за момента може да бъде класифицирано като музика за ценители.

Ревюта за 2025 година
Ревюта за 2024 година
Ревюта за 2023 година
Ревюта за 2022 година
Ревюта за 2021 година
Ревюта за 2020 година
Ревюта за 2019 година
Ревюта за 2018 година
Ревюта за 2017 година
Ревюта за 2016 година
Ревюта за 2015 година
Ревюта за 2014 година
Ревюта за 2013 година
Ревюта за 2012 година
Ревюта за 2011 година
Ревюта за 2010 година
Ревюта за 2009 година
Ревюта за 2008 година
Ревюта за 2007 година
Ревюта за 2006 година
Ревюта за 2005 година
Ревюта за 2004 година
Ревюта за 2003 година
« Обратно
Коментари   Коментирай!
от Стако
Адски отвратителен албум. Много добре казано - еднообразен до немай къде. Не знам дали на мен ми се струва или мелодета като цяло извършва самоубийство...

www.metal-world.info © 2003 - 2024
Изработка на уеб сайт