Beyond the Black са сред малкото оглавявани от вокалистки нови групи, които не претендират да са новите Nightwish, Within Temptation или Amaranthe. При все че немската банда по никакъв начин не открива топлата вода, дебютният ѝ албум “Songs of Love and Death” впечатли почитателите на по-нежната страна на метъла дотолкова, че за нула време Beyond the Black изгряха рамо до рамо на една сцена с учителите си (Wacken беше летящ старт), демонстрирайки елегантно съчетание на някои от любимите ни елементи в симфоничния метъл.
Правилото за ключовата роля на втория албум важи в пълна сила за Beyond the Black. Стремежът за нов опус докато са все още център на вниманието едва не им изиграва шега – дали заради натиск от лейбъла или в момент на творческо вдъхновение, секстетът напомня за себе си едва година след студийното си кръщение. Очаквано, “Lost in Forever” губи част от хитовия характер, наредил “Songs of Love and Death” до едни от най-харизматичните пробиви напоследък. Дори да експлоатира познатия до болка флирт между метъла и поп музиката, дискът някак успява да наподоби успешната формула на дебюта, макар и с известни пропуски.
С малки изключения, Beyond the Black следват почти огледално миналогодишния шаблон. Едноименното парче открива албума като типичен хит на Delain, готов да оглави класациите на местните рок радиостанции. Песните са все така центрирани около нежния глас на Jennifer Haben, залагаща на поп постановки, вместо на изтъркани сопрано вокали. Младата певица блести в лиричната “Beautiful Lies” (дует с Rick Altzi от Masterlan), издържана в стила на “Pearl in а World of Dust” от дебютната тава. Пауър баладата “Against the World” води до две от най-силните попадения в албума – аранжиментите на “Beyond the Mirror” и “Halo of the Dark” черпят щедро от келтските елементи на Eluveitie и късните Nightwish. “Nevermore” има още по-солидна фолклорна основа, подкрепена от китари и солидна ритъм секция, а “Dias Irae” и “Shine and Shade” предлагат обиграни сола и епични хорoви секции. Преди пълнежите “Burning in Flmes” и “Heaven in Hell” да помрачат настроението, семплата акустика на “Love’s a Burden” закрива албума по примера на кавъра “Love me Forever” от “Songs of Love and Death”.
Имайки предвид темпото, с което творят, Beyond the Black са се заели с нелеката задача да наложат името си над и без това пренаселената симфонична сцена. Въпреки повтаряемостта си, германците трудно ще се изгубят в безличната маса на групите-еднодневки. Те ни предложиха ако не нов, то поне искрен прочит на жанра, чиито музикални течения изследват упорито в рамките на два албума за отрицателно време.
