С няколко думи, “Sentient” е един от метъл албумите на 2016-а, които съвсем не е задължително да слушате. Може би като краен вариант... но съвсем, съвсем краен. И все пак, ако сте решили да го чуете, ето какво ви предстои. Това е първият дългосвирещ запис на Nucleus – една прохождаща дет метъл формация от Чикаго, Илинойс. След един сингъл, демо, две EP-та и четири години работа е нормално нещата да започват да стават сериозни – поне малко. Лошото обаче е, че не стават. Изобщо.
Добре че Nucleus не знаят български и Google Translate не е прекалено точен, затова можем да си говорим откровено. “Sentience” е може би най-скучното интро на света, на 90% съставено от китарно скрибуцане, което може да се изсвири общо взето от всеки, който още не сложил половината струни на първата си китара. Следваща е “Dosadi”. Да, втората песен в албума наистина се казва “Dosadi”. Вече е съмнително дали Nucleus всъщност не знаят български, защото по-подходящо заглавие едва ли съществува. Повтарящи се до болка рифове, монотонно грухтене и тотална китарна безидейност. Единствено барабаните звучат приятно на фона на всеобщия ужас. Следва “Cantos”, която след средата леко се различава от предишната песен – ритъмът се забавя за момент, добавя се и тежест, но после всичко отново става доста dosad-но. “Swarm” предоставя нова серия от еднообразни (направо еднакви) рифове и вече познатата схема на развръзка. В “Cube” просветва лъч надежда и нещата леко се разчупват – вокалите стават по-разнообразни и вече се усеща доза техничност. Последвалата “Insurgent” клони все повече в правилната посока на класическия дет метъл и звучи изненадващо добре. “Ancient”, вероятно отчасти вдъхновена от Nile, е по-забавена, тежка и атмосферична, което я прави в пъти по-интересна в сравнение с чутото до момента, а към края дори присъства доста прилично соло. Но дотук с хвалбите. “Extirpate” е почти пълно подобие на “Ancient”, която съвсем спокойно можеше да се удължи с тези четири минути. “Starflyer” бележи края на албума и в началото си отново е изнервящо скучна, а към средата сравнително добре звучаща. За жалост трите и половина добре композирани песни не успяват да спасят “Sentient” и остава цялостно неприятен послевкус.
Сред огромната лавина от дебюти и постоянното вдигане на летвата от култовите дет метъл банди през последните години, дори и само за да дебютираш, трябва да си много смел и поне малко идеен. Nucleus явно са смели, но “Sentient” не е нито идеен, нито иновация, нито метъл записът на годината, нито на седмицата. От друга страна, ако сте фенове на праволинейния дет метъл без излишно солиране и експерименти, то “Sentient” е точно за вас. Но всъщност... защо просто не си пуснете Cannibal Corpse? Или Six Feet Under? Или Suffocation? Или общо взето каквото и да е?
