Откакто Tobias Sammet ни представи чудеса на “оперното” изкуство като “Vain Glory Opera” и “The Metal Opera”, всички фенове на пауър метъла стоим и чакаме следващото голямо нещо. Тези с музикални умения и амбиции от гореспоменатите пък се стараят да го изсвирят. Германците (а, каква изненада!) Mob Rules ни предоставят поредната вариация по темата. Дали претендират за класификацията “следващата пауър метъл легенда”? С творчески път от над 20 години – надали вече. “Tales from Beyond” е леко скучен, но пък приятен албум, започващ обещаващо и свършващ изведнъж.
Осемминутната първа песен, “Dykemaster's Tale”, е може би най-интересната тук на първо слушане. Започва бавно, преминавайки в динамично метъл парче, с хубав припев, много приятни китарни рифове и цялостна мелодия. На второ и трето слушане въпросната продължава да е музикалната изненада на записа, че даже си става и за тананикане. От тук нататък продължаваме с прилично стандартни, но пък доста добре изсвирени пауър метъл песнички – можете да си изберете която пожелаете за съпровод, на който ще подскачате в ритъм по някоя пътечка из полянка. Не, не е горски албум, не можем да говорим за грандиозността на Blind Guardian или магията на Falconer, извинете. Говорим за занимателен опус, в който, ако се заслушате, има какво да се чуе, а ако ли не – запълва тишината успешно.
Сингълът “On the Edge” започва малко по-тежко, наблягайки на барабани и повече сила на звука. Сам по себе си той прави впечатление с бегло прокрадващите се оркестрации и китарни сола, ала в цялостния тон на албума някак си звучи просто поредно. Разбира се, веднага след него чуваме баладичните нотки на “My Kingdom Come” (ура за оригинално заглавие!), която преминава, представете си, в динамична композиция. С китарни сола. Припевът накрая пък разбива със супер много ритъм и запомнящ се текст (Fire of the suuun...), което искрено одобрявам и започвам да харесвам въпросното парче. Тук се справят.
По стара традиция, на която момчетата са фенове, в деветото парче имаме и речитатив, последван от бавни и дълбоки вокали. Нека бъдем честни – въпросните не са основната сила на Klaus Dirks, но пък високите му леко хеви нотки могат да донесат искрено удоволствие на феновете на този тип пеене. Всичко това е в средата на три последователни песни, носещи и името на албума – “A Tale from Beyond”.
Всичко завършва с “Outer Space”, за което може да се заложи колко е инспирирано от новите неща на Edguy (The saints came from outer space?). И както вече споменахме, тук албумът свърша изведнъж. Ей така, просто свършва.
Като цяло, новото творение на Mob Rules е един добър традиционен албум, който определено може да се чуе от зажаднелите за качествен, макар и шаблонен пауър метъл. Тези, които още търсим новия епос на жанра – ще си почакаме...
