Забележително е постоянството, с което Amon Amarth вече две десетилетия издават неизменно качествена музика, отказвайки да променят съществено формулата ѝ. Всъщност с подобно постижение могат да се похвалят едва единици в целокупната екстремна сцена – винаги верен на оригиналния звук материал, без следа от изчерпване или колебливост. И все пак, преди три години “Deceiver of the Gods” загатна за известно разчупване на стиловата рамка, а сега бандата продължава насоката му с удвоен устрем и вдъхновение.
Първият изцяло концептуален албум в историята на квинтета е подобаващо ефектен и амбициозен. Бягайки от утвърдените досега митологични теми, той се фокусира върху бита на типичния викингски воин от XI век, проследявайки премеждията на едноименния орден наемници през очите на протагониста. Върховете и паденията във фабулата намират отражение и в самата музика, която за пръв път придобива толкова картинен характер, превръщайки “Jomsviking” в най-динамичния и емоционално ангажиращ запис на Amon Amarth до момента.
Групата и тук съчетава най-доброто от стокхолмската и гьотеборгската школи в шведския дет метъл, като още откриващата резачка “First Kill” заявява, че толкова мощно и енергично показно рядко можем да чуем – било то в пределите на жанра или извън тях. Няколко парчета по-късно композиторското израстване започва ясно да проличава в съвършения баланс и взаимно допълване между стихийното детаджийско начало и така характерната за състава мелодичност. Класическите хеви метъл мотиви в “Raise Your Horns” и баладичните нюанси на “One Thousand Burning Arrows” внасят ценно разнообразие сред ураганното изложение на “One Against All” и “At Dawns First Light”; същевременно малко банди успяват да звучат толкова героично и внушително, колкото Amon Amarth в песни като “The Way of Vikings” и “Vengeance Is My Name”. “A Dream That Cannot Be” бележи кулминацията и нерадостната развръзка на историята със зверски дует между Johan Hegg и немската кралица Doro Pesch, докато “Back on Northern Shores” закрива опуса с гибелна атмосфера, напомняща на стари шедьоври като “Cry of the Black Birds” и “Embrace of the Endless Ocean”.
50-минутно приключение, озаглавено “Jomsviking”, така и не оставя на слушателя възможност да откъсне вниманието си дори за миг. То се изживява непосредствено, отново и отново, докато не започнеш да чувстваш миризмата на прясно пролята кръв и хрущенето от строшените кости на поредния съсечен враг. Нордическите богове и този път са благосклонни към верните си следовници, дарявайки ги с пореден триумф – може би най-бляскавия и величав такъв в цялата им бойна хроника.
