Първи април тази година съвсем няма да е ден на шегата. Просто когато Moonsorrow решат да издадат албум, едва ли някакъв си смешен ден ще им повлияе. Дори се случва точно обратното – звярът “Jumalten Aika” е толкова суров, че април месец като нищо ще заприлича на една дълга януарска нощ във Финландия. Ние, разбира се, нямаме нищо против това – все пак кой смее да дава акъл на институция, каквато несъмнено са Moonsorrow.
С цели шест солидни издания зад гърба си, финският квинтет се отправя на поредния си завоевателен поход. На пръв поглед се забелязват някои тенденциозни метаморфози в новия опус. Всеки, който следи дори не толкова внимателно развитието на Moonsorrow, със сигурност е забелязал умишленото постепенно намаляване броя на песните, за сметка на удължаването на всяка една от тях. И ето го резултатът – пет епохални пиеси, четири от които надвишават дванайсет минути. Този факт едва ли ще се приеме еднозначно. Обаче точно тези на пръв поглед чисто козметични промени са причината и за редицата достойнства, които носи “Jumalten Aika”.
Музиката на Moonsorrow винаги се е откроявала със своята художествена многопластовост. Тази път тя достига нови висоти в своята комплексност. Това е един огромен позитив, защото магията още я има. Атмосферата е още по-завладяваща, преливаща от епични бушуващи пасажи към леки акустични моменти. Всяка композиция разказва своя отделна история, която е ако не по-добра от предходната, то поне толкова впечатляваща. Дори без да се разбират стиховете, музиката компенсира. Тежки, сурови и назъбени рифове, подкрепяни от буреносни ударни и агресивни харш вокали водят почти непрестанни лирически двубои със стени от мъжки хорови напявания, носещи със себе си понякога епични, понякога тихи и релаксиращи фолклорни инструменти и клавири. Свидетели сме на албум, съставен от други четири миниалбума.
“Suden Tunti”, като най-късата творба в епоса, може да бъде определена не толкова като слаба, а може би като по-тяснообхватна. Стоейки между четирите гигантски пиеси, тя бледнее, и едва ли нещо ще се запомни от нея. Затова пък ако се слуша отделно от останалите, звучи като доста висококачествен симфо блек.
Moonsorrow за пореден път надскачат себе си. “Jumalten Aika” е сложен, но не и чак толкова трудносмилаем запис. Разбира се, нужно е да се повтори и потрети, за да се разкрие напълно потенциалът му. Но ако се хареса, това става още при първото слушане.
