
С напредването на 2016-а забелязваме приятна тенденция – въпреки все така издаваните на конвейер пауър метъл албуми, преди средата на годината сме похвалили малко, но ключови за жанра попадения като Rhapsody of Fire, Avantasia и Serenity. Героите на деня обаче са Thunderstone – същите финландци, които хитро използваха наследството на Stratovarius, за да пробият и на Евровизия.
Напускането на оригиналния вокалист Pasi Rantanen преди почти десетилетие помрачи успеха на “Evolution 4.0” – най-изпипаната творба в дискографията на групата до момента. Последвалият го невзрачен “Dirt Metal” доведе до неизбежни асоциации със случващото се с други пауър метъл любимци – Masterplan, и по-конкретно Rick Altzi, на когото се падна честта да замества както Pasi, така и гръмогласния Jorn Lande... за да може двамата да се завърнат и да възродят групите в последствие.
Още от началото на албума си личи, че зареденият с енергия Pasi само чака повод да предаде заразителното си настроение върху колегите си. Въпреки кристално чистата продукция, “Apocalypse Again” е далеч от характера на вече обсъжданите рок опери и симфонични записи. Тавата също така не е и “Evolution 4.1” – вместо да се опитват да повторят успеха на най-грандиозния си опус, финландците бележат завръщането си като играят на сигурно със желязна сплав от мелодика, вокални еквилибристики и щедри клавишно-китарни дуели, издържани в най-добрите тенденции на европейския пауър.
Следвайки духа на ранните Sonata Arctica, Thunderstone черпят вдъхновение от класиците Stratovarius, записвайки скорострелни резачки като едноименната и “Wounds”, носещи едновременно носталгия и въодушевление. Групата е наясно с ограничения брой композиции (девет) и не губи време в излишни пълнежи. Среднотемповата “The Path” представя финландците в тяхната актуална, вече улегнала форма; “Fire and Ice” блести със запомнящ се припев и първокласни клавири от страна на Jukka Karinen. Разбира се, няма как да не отдадем полагащото се и на китарния маестро Nino Laurenne – основател, продуцент и главен композитор в Thunderstone. Изсвирените му като по учебник сола прибавят чудесна олдскуул добавка към типично скандинавската симфоника. Случайно или не, рокаджийските постановки на Pasi в “Higher” напомнят както на титаничния Jorn Lande, така и на общия им ментор Ronnie James Dio. По примера на повечето си албуми, Thunderstone закриват диска с продължителен епос – “Barren Land” обобщава чутото до момента с голяма доза мелодия, атмосфера и... цитат от “Франкенщайн” на Шели.
“Apocalypse Again” звучи все по-добре с всяко следващо слушане. Албумът е плашещо пристрастяващ – дотолкова, че да можем спокойно да простим дългото чакане. Ако не друго, то поне този път си струваше. Thunderstone се завръщат с гръм и трясък, представяйки майсторски изпълнен пауър метъл опус, способен да задоволи и най-капризните фенове.