Никога не знаеш какво можеш да очакваш от албум на Crematory, преди да го завъртиш. Това вероятно се дължи на непостоянното качество в дискографията им през последното десетилетие. Албуми като “Pray” и “Infinity” смесиха новата модерност в звученето на немците с готическите и по-атмосферични корени. В “Klagebilder” и “Antiserum” пък получихме едно стерилно индъстриъл звучене, което вече не е нито оригинално, нито свежо, а да не говорим до каква степен изсмуква красотата на първичните им влияния. 

Това, което актуалният “Monument” ни предлага, звучи като най-завършената и изпипана творба на легендарните музиканти от много години насам. Електрониките, типични за късния им период, са добре балансирани и по никакъв начин не изграждат структурата на песните, а китарите са мощни и прегазват сетивата ни по възможно най-бруталния начин. Ако някой случайно се притеснява за чистите вокали, които вече не са дело на Matthias Hechler, а на новия им член – Tosse Basler, можем да ви успокоим, че той се справя страхотно с ролята си. Ако гласът на Matthias придаваше една по-алтернативна окраска на музиката, то Tosse ги връща към готическото/хеви звучене. Новодошлият музикант се представя особено впечатляващо в хитовата “Die So Soon”, която му е оставена почти изцяло, както и в могъщата “Ravens Calling”, която е вероятно една от най-добрите песни в дискографията на групата изобщо. Немската “Eiskalt” пък ни препраща с острите си индъстриъл елементи към един от наистина противоречивите им албуми, “Revolution”, но това е само кратко отклонение, тъй като следващата я “Nothing” би могла да се впише перфектно в “Act Seven” или “Believe”. Най-агресивното и тежко парче в албума е “Die Letzte Schlacht”, което вероятно ще се окаже и концертен химн, заради нечовешката си енергия. “Save Me” закрива новото отроче на Crematory с ефирната си красота и елегичност и без особени трудности се класира като най-добрата им балада от “Perils of the Wind” насам.

“Monument” няма как да се нареди до шедьоври като “Illusions”, “Awake”, “Act Seven” или “Believe”, но удоволствието, което ни доставя слушането му е повече от достатъчно, за да ни върне вярата в бандата. През 2016-а година с обновен състав Crematory звучат изключително фокусирано и вдъхновено и сякаш наистина знаят какво правят и какво следва оттук насетне.