Със своя наглед непретенциозен, но безмилостно увличащ и подплатен с високо композиторско умение звук, The Foreshadowing бързо се наложиха като най-оригиналната и перспективна дуум метъл формация за последните десетина години. Това не е корона, която се носи лесно, особено при наличието на толкова силна конкуренция в жанра, но всеки път, когато изглеждаше, че италианците са постигнали съвършенството, те намираха начин отново да надскочат себе си. Четвъртият им опус е колкото синтез на постигнатото до момента, толкова и проводник на нова, стряскаща с въздействието си изразителност.
“Seven Heads Ten Horns” съумява да звучи дълбоко угнетяващо и същевременно динамично и музикантски, като сблъсъкът между двете начала ражда изненадващо хомогенна атмосфера. Зад привидно библейската концепция се крие лабиринт от лирически загадки и лепкав, настъпателен мрак, а усещането за надвиснал апокалипсис е примесено с онази наситена меланхолия, която не бяхме чували след дебютния “Days of Nothing”. Завръщане бележат също добре познатите грегориански хорове и ню ейдж елементи, които винаги са отличавали групата сред връстниците ѝ. Записът иска своето, преди да започне да разкрива всичките си достойнства, но прекараното с него време се отплаща на слушателя, позволявайки му да зърне изглед от едно гротескно-пленително измерение.
След енигматичната интродукция “Ishtar”, потресаващият глас на Marco Benevento е първото, което отваря портите към бездната във “Fall of Heroes” – поредица от високо мелодични инвенции, обсебващи до степен на транс. От почти романтичните хармонии в “Two Horizons” през маршовата тържественост на “New Babylon” до пропитите от тъга оркестрации на “Lost Soldiers” ни съпътства същият хипнотичен унес. “17” е една от най-запомнящите се композиции тук, чиято мантрична комбинация на куплети и припеви кулминира в натрапчив речитатив, но натрупаното в нея напрежение бързо се разсейва в баладичното спокойствие и омагьосващата китарна работа в “Until We Fail”. Величествен риф ни въвежда в церемониалното изложение на “Martyrdom”, която преминава през няколко метаморфози, за да завърши със завоалирани ориенталски мотиви и ефирен, обезпокоителен детски хор. Многоделният закриващ епос “Nimrod” пък демонстрира, че когато поискат, шестимата са способни да поднесат комплексни и разчупени постановки, върху които може да се размишлява дълго.
“Seven Heads Ten Horns” е от онези творби, напомнящи за нищожността на индивидуалното съществуване пред лицето на могъщи, често непознаваеми сили. След заглъхването на последните му тонове остава странно чувство на празнота, както и плашещият въпрос какво ни предстои занапред, отвъд илюзорната сигурност на най-непосредственото бъдеще. The Foreshadowing знаят отговора. The Foreshadowing са отговора.
