Winterhorde са една от най-подценяваните и същевременно брилянтни банди на днешната екстремна сцена. Когато излезе вторият им албум, “Underwatermoon”, всички си помислихме, че е от онзи тип шедьоври, които излизат веднъж в живота на даден творец. Е, с актуалния “Maestro” те ни опровергават. Каква по-добра причина от това да се свържем с основателя и басист на бандата Sascha Latman?

Поздравления за новия албум – “Maestro”! Звучи невероятно и напълно си заслужаваше продължителното чакане. Защо ви отне толкова дълго време?

Благодаря за милите думи. Причините за забавянето са много, но преди всичко искам да подчертая, че никога не избързваме излишно, когато създаваме нашата музика. Вярваме, че тя трябва да идва от сърцата и само тогава би си заслужавала. Въпрос на муза и вдъхновение е. Отне ни три години да напишем “Underwatermoon”, но когато го завършихме, знаехме, че сме направили нещо уникално. Много внимателно пресяваме идеите си и всичко минава през един масивен филтър. Ако съберем тези неизползвани идеи, бихме могли да издадем още един цял албум, но ние предпочитаме всичко да е перфектно и това понякога отнема дълго време. Защо трябва да избързваме? Всеки месец излизат поне 20 метъл албума. Но дали всичките са добри? Не мисля. Музиката ни ще стои с нас завинаги, затова по-добре да бъде добра, хаха. Настрана от това, имахме сериозни проблеми със състава си през последните години. Предишният ни лейбъл фалира и това доведе до едно небалансирано чувство за бъдещето. Но най-голямата причина за забавянето е липсата на вдъхновение. Не успявахме да напишем нищо до две години след излизането на “Underwatermoon”. Усещахме празнота, защото бяхме дали най-доброто от себе си. Отне ни време, за да презаредим съзнанията и душите си за композирането на нов албум.

Защо се наложиха промените в състава?

Атмосферата в състава ни беше лоша. Един беше изгубил интерес в групата, друг имаше лични проблеми. Дългогодишният ни барабанист напусна страната, докато композирахме “Maestro”. В крайна сметка, четирима от състава ни напуснаха. Израел е малка държава и ни отне дълго време, докато намерихме подходящите заместници на напусналите музиканти, но сме щастливи в новия си състав сега. Вокалистът от дебюта ни, Z Winter, се завърна в групата, за да партнира на другия ни нов вокалист, Igor, който изпълнява мелодичните вокали. Винаги сме искали да имаме и екстремни, и мелодични вокали и затова наличието на двама отделни вокалисти беше неизбежно. Освен това, двамата се справят страхотно с ролите си и комбинацията работи перфектно. Двамата ни нови китаристи Omer и Dima са страхотни хора и много талантливи музиканти. Много са различни един от друг, но е забавно, когато си партнират в музиката. Последното допълнение е новият ни барабанист – Morax. Страхотен е за екстремен метъл и има огромно чувство за хумор. В крайна сметка, вече сме седемчленна банда и това е страхотно.

Как се чувствате сега, когато албумът е готов за издаване?

Олекна ни. Работихме усилено по този албум. Отделихме му толкова много време и нерви, проляхме пот и кръв. И най-накрая е завършен и сме наистина щастливи от резултата. Вече пуснахме парчето “Antipath” и получихме вълнуващи отзиви. Явно сме на правилния път. Страхотен албум се получи и сме сигурни, че много хора ще го харесат. Това е истинска музика, идваща от сърцето. Тези дни ще започне промотирането на албума и очакваме с нетърпение първите ревюта.

За хората, които не знаят много за вас, как бихте описали стила си?

Това е труден въпрос. Свирим мелодичен екстремен метъл. Има малко дет метъл, блек метъл, хеви метъл елементи, прогресив рок. Използваме всеки похват, който е нужен, за да изразим чувствата си. Не следваме правила. Нега го наречем хеви фюжън. Да го наречем драматичен метъл. Понякога имам чувството, че звучим като две различни метъл банди, които свирят едновременно.

“Maestro” звучи като логичен наследник на “Underwatermoon”, но въпреки това се отклонява от предвидимостта. Какво според теб го отличава от предните ви издания?

Прав си. Логично продължение на “Underwatermoon” е, с неочаквани обрати в някои моменти. Композиторите са същите, но вижданията ни са по-зрели. Израснахме музикално, докато правехме този албум. Поне аз го усещам, както и другия композитор – Alex, клавириста. Вокалните партии тук според мен са просто брилянтни. Всеки от нас даде най-доброто от себе си в албума. Текстовете се получиха много дълбоки. Мисля, че с “Underwatermoon” открихме собственото си звучене, но в “Maestro” показваме истинския му потенциал.

Би ли ни разказал за концепцията на албума? Кой написа историята? За какво се разказва? Кои са героите?

Аз написах историята и за този албум, както и за “Underwatermoon”. Винаги съм искал да създавам изкуство в няколко измерения. Мисля, че се справям добре. Групата също харесва идеята, затова и така работим през последните си два албума. Мисля, че следващия няма да е концептуален. Искаме да опитаме нещо ново. Относно историята – действието се развива в Прага, в края на 70-те. Главният герой е цигулар, който трябва да се справи с психическата си болест, за да си върне любовта на бившата си половинка, която е балерина.

Докато си говорим за концептуални албуми, кои са любимите ти такива?

Харесвам първите албуми на King Diamond, “Seventh Son of a Seventh Son” на Iron Maiden, “The Crimson Idol” на W.A.S.P. и “Nostradamus” на Judas Priest.

Как възприемат хората в Израел музиката ви? Различна ли е реакцията им, в сравнение с хората от другите страни?

Реакциите са еднакви. Но навън сме “чужденци”, затова ни възприемат значително по-екзотично. Имаме страхотни фенове в Европа и Щатите. Хора, които са отворени към по-мелодичната страна на музиката. В нашата държава предпочитат повече груув музика, като Pantera. Но мисля, че се радват и на нас.

Вие самите как се чувствате като част от израелската сцена? Кои са любимите ви израелски групи?

Повечето местни групи живеят в централната част на Израел, в Тел Авив. А ние идваме от Север, затова имаме оскъдна връзка с другите банди. Намерихме път извън страната и имахме привилегията да бъдем една от първите израелски банди, които го направиха. В началото бяхме много по-отдадени на местната сцена, но нещата се промениха. Сега ни е време да се завръщаме и предполагаме, че ще се чувстваме уютно тук. Любимите ни местни банди са Sonne Adam и Subterrranean Masquerade. Имаше една израелска банда, наречена Arafel, но изчезнаха. Дано се съберат отново.

С Winterhorde свирихте в София през 2006-а година. Какви са спомените ти от концерта?

Беше по време на първото ни турне с Catamenia. Спомням си, че пътуването ни с автобуса беше много проблематично. Най-вече пътуването до София. Закъсняхме за концерта и дори нямахме достатъчно време за да ядем и да направим саундчек. Свирихме в някакво училище и бекстейджът ни представляваше класна стая с бюро и тебешири. Беше забавно. Повечето хора бяха мили, други искаха да убият желанието ни за свирене. Като цяло, концертът беше добър. Надяваме се да дойдем скоро отново. Тъй като голяма част от групата са имигранти от бивши страни на СССР, да дойдем в София беше “близко до сърцата ни”. Чувствахме се като на познато място.

Имате ли някакви смешни спомени от концерти, които бихте искали да разкажете?

Смешното е, че повечето смешни истории не се подходящи за пресата. Имаме много спомени. Почти всички са пропити с алкохол. Правихме много глупави неща, за да се занимаваме през дългите почивки, докато чакахме да ремонтират автобуса ни. Просто не мога да си спомня нещо изключително смешно точно сега. Сещам се само реакцията на лицето на една камериерка в хотела, когато видя десетима пияни метълисти да гледат безплатен порно канал в празното лоби. Това се случи в един евтин хотел в Испания.  

Наскоро подписахте с нов лейбъл – Vicisolum Productions. Как се чувствате като част от тяхното семейство?

Когато приключвахме със записите на “Maestro”, изпратихме демота на различни звукозаписни компании. Получихме добри отзиви от лейбъли, доста по-добри, отколкото очаквахме. Един от тях беше Vicisolum Productions. Харесва ни начина, по който лейбълът работи. Шефът Thomas се грижи добре за всичките си групи. Почувствахме се приветствани. Списъкът им с групи е страхотен – там са Persefone и Loch Vostok. Мисля, че се вписваме перфектно.

С пиратството днес става все по-трудно на музикантите да се издържат от изкуството си. Вие как се справяте?

Безспорно Интернет и безплатното теглене убиват цялата музикална индустрия. Групите работят в продължение на години и инвестират много пари в това. Художници и дизайнери правят обложки за тях, режисьори продуцират клипове. Всичко това струва много време и бюджет, които никога няма да се върнат на инвеститора – поне при малки банди като нашата. В днешно време само големите банди се издържат от музиката си и турнетата. Всички останали правят изкуство с цел себеизразяване и надеждата, че ще пробият. Явно слушателите не осъзнават това, когато теглят албумите безплатно. Днес лейбълите не могат да си позволят да покрият разходите за записване в студио. Това, което те плащат, не е достатъчно, за да покрие дори 10% от разходите за запис. Затова и много групи/компании правят повече мърчандайз, повече издания на албумите, за да спечелят малко пари. Какъв е резултатът от всичко това? На самата музика се отделя по-малко внимание. Музикалната индустрия се е превърнала в една модна линия. Ние не се издържаме от музика. Плащаме за всичко от джоба си.

Да завършим с нещо актуално, макар и не особено позитивно. Какви са вижданията ви за терористичните атаки, които се случват напоследък в Европа?

Ужасно е. Хората умират за нищо – просто защото не принадлежат към религията на някой друг. Това е варварско. За съжаление е неизбежно за Европа. Наистина не искам да се задълбочавам в тази тема. Единственият начин да спрем терора е всички нации да започнат да се борят съвместно с него. Няма как той да бъде победен, когато една страна се бори с него, докато другите упрекват същата страна, вместо да се присъединят към нейната борба. Терорът е терор навсякъде по света. Наистина не искам да се задълбочавам повече...

Благодаря ти много за новата музика! Надявам се, че ще ви видим скоро в България отново! Обръщение към читателите на Metal World?

Благодаря! Удоволствието е мое. Надявам се, че скоро ще се видим и в света ще настане мир. Пазете се!