“Dreamless” е името на едно безобхватно музикално пътешествие из дълбините на експерименталната вселена на Fallujah – група, необяснимо останала в сянката на ъндърграунда. Но неизвестността им е колкото незаслужена, толкова и логична, защото най-големите съкровища винаги се крият най-дълбоко. А този албум е скъпоценност, която си заслужава да бъде търсена, открита и оценена.

“Face of Death” е началото на творческата буря, която предстои да връхлети. Бавно и постепенно те залива всепоглъщаща вълна от тежки, кристални мелодии и майсторски подредени, допълващи се идеи. “Dreamless” е всичко това, но и още много повече. Пластовете му се разкриват един след друг, като с всеки следващ потъваш все по-надълбоко в същността му. В “Adrenaline” се появява запазената им марка ембиънт и нойз елементи, перфектно хармонизиращи с бруталните вокали и мощния звук на барабаните – чиста доза адреналин. “The Void Alone” е отново безкомпромисно тежка и пълна с комплексни сола и прегазващи бластбийтове на високо инструментално ниво, но този път картината рязко се променя с нежните гост-вокали на Tori Letzler, която участва в още две от композициите. За момент сред безчовечните рифове на “Abandon” се процежда капка емоция, отново с лиричните вокални партии и мелодичните прогресарски китари, но център на вниманието остава техничният дет метъл. Една от най-открояващите се песни в записа е “Scar Queen”, която носи едновременно задължителната тежест, но и много меланхолия, чувственост и още повече ембиънт настроения, както се случва по-нататък и в “The Prodigal Son” и “Wind For Wings”. Пет песни по-късно, най-доброто все още предстои. Заглавното парче е най-красивият и ефирен момент досега – прекрасен и почти изцяло инструментален. Това е една от многото сполучливи изненади от страна на Fallujah, които само дотук дават сигурна заявка за албум на годината. Мощта от първите песни се връща обратно с пълна сила със смазващата “Amber Gaze”, но след нея идва поредният миг на затишие. “Fidelio” е нещо съвсем различно и неочаквано – една атмосферична история в диалог, разказана съвместно от Tori Letzler и Alex Hofmann, която звучи като приказен шепот. “Les Silences” е второто парче в пълен контраст с всичко друго в записа, но този път музиката е ориентирана повече към електронните експерименти. След временното бягство от метъла, завършекът на албума с “Lacuna” е толкова екстремен, колкото и началото му.

Противно на заглавието си, новият албум на Fallujah е пълен с картини, истории, мечти и сънища, разказани по изключително красив и естетичен начин. И за разлика от първоначалното впечатление, записът звучи много по-леко и мелодично, отколкото ударно, но цялостно американците достигат идеалния баланс. И за да попиеш пълния му потенциал, трябва да изчистиш сетивата си изцяло – да не чувстваш и усещаш нищо друго. Но не е и нужно. “Dreamless” сам върши останалото. От теб зависи само да му се отдадеш напълно.