Grand Magus навярно са най-ревностните поклонници на старошколския хеви метъл от своето поколение. Това не ще да рече, че шведското пауър трио се е затворило в някаква времева капсула, чийто таван опира в средата на 86-а. Тъкмо напротив – тяхната самобитна комбинация между епичен дуум и блус рок постепенно бе обогатявана с нови похвати и изразителност, за да еволюира в монолитния, изчистен стил, който за пръв път чухме в “The Hunt”. Същият този стил сега дава нови, оригинални плодове.
“Sword Songs” привидно започва от там, където свърши атмосферичния му предшественик “Triumph and Power”, но препратките към Manowar тук до голяма степен са изчистени и наблюдаваме завръщане към традиционния за Grand Magus изказ – умерено патетичен, зареден с много енергия и тотално завладяващ. Същевременно групата предлага засилено ритмово разнообразие, като някои парчета изненадват с бързо и агресивно настъпление, докато други наблягат на добре познатите дуум нюанси. Отново изпъква и едно от перманентните достойнства на състава – непогрешимия, обаятелен тембър на JB Christoffersson, който, без да блести с някакъв умопомрачителен диапазон, изпълнява партиите си с толкова гъвкавост и отдаденост, че няма как да те остави безразличен.
Встъплението на “Freja's Choice” би могло да заблуди мнозина, че слушат песен на Amon Amarth, но скоро всичко си идва на мястото с триумфалната, среднотемпова “Varangian”, обречена да стане концертен химн. Бандата продължава да отдава почит на викингското си наследство и в свръхепичната “Forged in Iron - Crowned in Steel”, където скоростното и агресивно музициране отново взима превес. Доста по-праволинейната “Born for Battle” ни праща в разгара на Стогодишната война през XIV век, докато колекция от мощни рифове и героично внушение правят “Master of the Land” един от гвоздеите на албума. Мелодичната и рокаджийска “Last One to Fall” изненадва с интересен брейкдаун и здрав олдскуул солаж, за да прелее неусетно в заразителния груув на “Frost and Fire”, а “Every Day There's a Battle to Fight” поставя силен финал с майсторските си двугласия и жизнеутвърждаващо послание.
Кратък, но максимално концентриран, “Sword Songs” успешно комбинира класическата фраза на Grand Magus със стремежа им да звучат все по-разчупено и динамично. Наистина шведите и тук не откриват нищо качествено ново под музикалния небосклон, но идеята им бездруго никога не е била такава. Те за пореден път създават нещо не по-малко важно – доказателство, че хеви метълът дори в най-изчистената си форма е все така актуален и въздействащ.
