
“Едни момчета от Пловдив са изкарали мега якия албум!” – това беше всичко, което съм казвала на тема музика през последната седмица. Тези момчета са Krossfire и албумът се нарича “Shades of Darkness”. Изказано така, звучи тежко и претенциозно и, повярвайте ми, има защо. “Shades of Darkness” е една прекрасна комбинация от всичко, което обичаме в модерния пауър/епичен метъл, комбинирано с ужасно много разнообразие, прекрасни, запомнящи се мелодии и красиви отчетливи вокали. От първите акорди на “The Ninth” до сладките завършващи оркестрации на “Heaven Halls”, записът доставя. Композицията е цялостна, обмислена, завършена до най-малкия детайл и въпросът остава само един: как успяхте?! Женски вокали, оркестрации, композиция, комбинаторика, четене на мисли, етно мотиви... и всичко това, без да злоупотребявате със солата! Как успяхте?
Магията започва с “The Ninth”, въвеждаща ни бавно в цялата атмосфера на творбата. Близо двуминутното интро е оркестрално, с онези тънко прокарващи се женски вокали, веещи с благо “АААааааа...”. Мога да си ги представя повече от перфектно на сцена, докато мъглата бавно се спуска под лилаво-сини светлини. “The Last Ride” продължава, без дори да се усеща пауза или смяна на песента, а чисти мъжки вокали спорят с резки женски хорови партии. Тук вече Krossfire са завладели слушателя, който стиска палци, зъби и нокти албумът да продължи все толкова силно. Спокойно, продължава даже по-силно. Енергичната “King Will Come” се изтърколва неусетно, за да доведе до моментално запомнящото се “Destiny's Calling”, съпроводено от типичните за този жанр отчетливи инструменти и чиста ритмичност. “One More Time” вдига летвата за сингъл и тук се случва нещо забавно... Шестата песен е балада, носеща името “Farewell”. И неслучайно и тук няма да направя референция с голяма банда нито по името, нито с друга голяма банда за звука на “изоставеното” парче (ама много напомня на “Abandonded”). Връщаме се в ритмиката и изпълнения с движение звук след кратката баладична пауза, докато не чуем началните заигравки на “Glory to Heaven”, носещи на албума още една бонус точка. Тук чуваме течаща вода и тъпан и мечтаем да разберем какво се случва след тях, а след тях е касапница, поне доколкото е позволена такава от жанра. Сещате се, нещо с мечове в гората, нищо брутално. Пиано бавно ни изпраща към края, и пак ритъм и пак динамика за последните писъци на “Heaven Halls”. Чист женски вокал, молещ за милост, бележи идването на финала. “Haven Halls” e епчина, обемна и много праволинейна концепция, в която лирическият герой се отправя на пътешествие към Рая, а нас оставя да се чудим дали Krossfire ше получат нужното признание в милата ни родина.
Мога да продължа с похвалите. Мога да дам и много референции към големите в жанра, да споделям колко еди-кой-си момент от албума напомня на хикс и игрек... но не искам. И вие не искате. “Shades of Darkness” си заслужава. Чуйте го и намерете вътре вашите любими банди и вашите нови химни. И всичко това от едни момчета от Пловдив. Браво, момчета!