Всеки музикален жанр има своите новатори и последователи. Прогресив метълът не е изключение. Често се случва да попаднем на банди, които правят нещо изключително добре, но не успяват да ни изумят, защото всичко това е било правено и преди тях. Има ги и случаите, в които откриваме рядко иновативни групи, но това, което издават, е почти неслушаемо. Трудно е да се постигне точния баланс между двете крайности. Haken са един от съставите, които се справят изключително добре с предизвикателството.
Четвъртият им албум, “Affinity”, е поредната интересна крачка в развитието на английската шайка. След изключително ангажиращия и емоционален “The Mountain”, момчетата са решили да не задълбават повече в тази посока, а да се насочат към нещо различно. Музиката в актуалната творба на прогресарите е значително по-директна и опростена, доколкото е възможно това, когато става дума за прогресив метъл. Слушайки едночасовия запис, ще забележите, че влиянията на музикантите са многостранни – от по-комерсиалните периоди на прогресив рок гиганти като Yes и King Crimson до модернизма на късните Dream Theater и Tesseract. Освен класическия звук за жанра, Haken са успели да вплетат неусетно и джент, пост-рок и ембиънт отклонения в новия си опус.
Няма нужда да задълбаваме в това колко компетентен и техничен е всеки музикант от групата, но си заслужава да се споменат невероятните изпълнения на клавириста Diego Tejeida, който обогатява музиката с разнообразни бленди, които не само пресъздават мелодии, а и подсилват атмосферата на дадената композиция. Звуците, с които той работи, варират от механични електроники до топли ембиънт текстури. Вокалите на Ross Jennings пък продължават да отбелязват значително развитие в изразителността си. Не ни пречи и моментът, в който Einar Solberg от Leprous се присъединява към бандата в 15-минутната “The Architect”, за да въведе абсолютен екстремен ад в иначе заплетеното като лабиринт парче.
От прохождаща банда с огромен потенциал преди шест години, Haken днес се превърнаха в едни от героите на модерния прогресив метъл. Неизменната им нужда от развитие ги съпровожда и в “Affinity”, с който англичаните продължават да търсят нови територии и да не се повтарят. Ако не друго, поне можем да бъдем спокойни, че жанрът е в сигурни ръце.
