
След паметния “Metal Discharge” отпреди цели 13 години, Destruction така и не издадоха нищо, отговарящо на името и класата им – с единственото изключение на “Spiritual Genocide”, който беше ярко свидетелство, че не е нужно да изобретяваш наново жанра, за да звучиш внушително и значимо. При все това немските траш законодатели явно са решили, че утвърдената им формула се нуждае от основна преработка, защото “Under Attack” е обусловен от нескрит стремеж към обновяване на стила – дори на тези аспекти от него, които винаги са работили добре.
Вмъкването на акустични пасажи и мелодични прогресии, което при едни Kreator се получава съвсем естествено и видимо обогатява музикалната картина, в изпълнение на Destruction звучи насилено и влиза в рязък контраст с иначе тежкия инструментал. Schmier на моменти се опитва да експериментира с по-екстремни и нетипични вокали – подход, който работи с променлив успех. Същото важи и за лирическата насока на песните: гордото размахване на среден пръст срещу всичко и всички на моменти предизвиква подобаващо злобна усмивка, но в други стои изкуствено и неадекватно, най-малкото защото и тримата в състава отдавна не са на по 18 години.
Заедно с едноименната откриваща резачка, мощната рифовка в “Generation Nevermore” и “Dethroned” поставя обещаващо начало на албума с модерен, агресивен траш и редица запомнящи се мотиви. Идейното ниво обаче рязко пада във фрагментарната “Getting Used to the Evil” – явно гласена за напредничавата композиция в диска – и продължава в същата посока със серия от посредствени парчета, от които не можеш да запомниш почти нищо и които на концерт ще чакаш с досада да свършат, за да чуеш любимите си класики. Дори първокласните сола на Mike и майсторското барабанене на Vaaver не успяват да спасят абсолютно безцелни и репетитивни тресни като “Pathogenic” и “Elegant Pigs”, а единственият проблясък преди края на записа идва с убедително гневната “Second to None”. Отделни рифове и строфи в “Conductor of the Void” и “Stigmatized” грабват ухото, но подобаващо силен финал така и не чуваме.
В крайна сметка “Under Attack” е творба на внезапния контраст, която редува впечатляващи епизоди с еднообразни и безинтересни такива. Въпреки всички промени и нововъведения, в по-голямата си част музиката звучи уморено, невдъхновено и написана едва ли не по принуда. Добре знаем, че Destruction могат повече.