“Клоунът избяга от цирка и в момента се катери до прозореца на спалнята ти. Иска да ти разкаже приказка.”
Дори качеството в музиката на Avatar да е било сравнително непостоянно досега, не може да се отрече, че шведската банда е изключително интелигентна. Макар и първите им три албума да държаха едно стабилно ниво, те ги превърнаха в поредните клиширани представители на гьотеборгската мелодет сцена. Колко неоригинално и скучно, нали? През 2011-а година северняците обаче прецениха, че единствения начин да се отличат и да оставят отпечатък в историята на твърдата музика е като създадат свой гимик. Такъв, какъвто банди и изпълнители като Lordi, Rob Zombie, Alice Cooper, Alestorm, Sabaton и други имат. Отличителният знак на Avatar в случая е карнавалното отражение върху музиката и гротескния клоунския грим. Съвсем очаквано, нововъведеният образ на бандата наложи и една неизбежна промяна в звученето им, която беше посрещната с противоречиви емоции от старите им фенове. “Black Waltz” (първото издание под новия им образ) бе едно прераждане, което на моменти губеше чувството за баланс между груув и метълкор елементите и мелодичния дет. За сметка на това, “Hail The Apocalypse” отбеляза значително развитие и представляваше качествена работа на музиканти, показващи желание за развитие и разчупване на рамките, които сами са си поставили.
Всички допуснати грешки в кариерата на Avatar се превръщат в продуктивен урок днес, когато “Feathers & Flesh” е готов да завладее света. Концептуалната творба на скандинавците оставя карнавалния гимик на заден план, за да разкаже една доста необичайна и смислена история, замаскирана като детска приказка. В сюжета протагонистът е бухал, който се отправя на мисия – да унищожи Слънцето (все пак той е нощно създание). С напредването на тавата, той се среща с други животни и създания, които споделят различни гледни точки и ценности (препратка към приказки като “Алиса в страната на чудесата” и “Магьосникът от Оз”, нали така?), но въпреки това не успява да превърне новопридобитите знания в мъдрост. Именно тук се намесва и скритата идея, която прави историята по-специална, отколкото изглежда. Всичко това се оказва една хитра метафора за човечеството, което не се учи от грешките си и никога не успява да трансформира опита си в нещо положително и ценно. Главният антагонист в историята е орелът – герой, който притежава особена дълбочина (както повечето добре развити “злодеи”). Той не е наясно с негативите си и е прав сам за себе си.
Продуцент на записа е известният Sylvia Massy, оставил следа върху творчеството на алтернативни гиганти като System Of A Down и Red Hot Chili Peppers. Както предшестващите го два албума, “Feathers & Flesh” комбинира екстремното с ефирна мелодичност, която понякога звучи радиофонично, а в други моменти е изключително интровертна и напрегната. Поетите рискове този път си струват и концептуалният труд е развит и обогатен до съвършенство. Най-силното оръжие на тавата обаче се оказва огромното ѝ разнообразие. Avatar са се повлияли от цял куп жанрове, които на хартия нямат нищо общо един с друг, но в записа съжителстват и се допълват перфектно. В откриващата “House Of Eternal Hunt” чуваме страхотни пауър метъл китари, в “The Eagle Has Landed” – алтернативна леснослушаемост, в “New Land” – неочаквани лирични отклонения, във “For The Swarm” – типичната истерия на System Of A Down, в “Night Never Ending” – неочаквани прогресив мотиви, които звучат абсурдно мажорно (знаейки, че историята ще се развие доста мрачно след това), а във финалната “Sky Burial” – изключително мрачна погребална тържественост.
“Feathers & Flesh” е един модерен албум, носещ в себе си напълно класически музикални ценности, а това е нещо, от което светът има нужда точно сега. В него мелодията и песента са център на всичко по същия начин, както при голяма част от легендарните рок и метъл банди. Изумителната трансформация, която Avatar претърпяват тук, е достойна за силни аплодисменти и е знак на придобита мъдрост – висшата ценност, до която главният герой в новият им концептуален опус не успява да се докосне.
