Изминаха цели шест години, откакто бяхме покосени за първи път от шедьовъра “Underwatermoon” – напълно неочаквана бомба сред неподготвената екстремна метъл сцена. Събиращ в себе си креативността на едни музиканти, желаещи да експериментират до крайности, за да разкажат възможно най-експресивно историята на концептуалния си албум, творбата се нареди моментално до най-добрите издания на годината, а защо не и на десетилетието. Последвалите го шест години тишина притесниха до някаква степен феновете, очакващи негов наследник. За щастие, “Maestro” вече е тук и не просто оправдава всички очаквания, но и надминава голяма част от тях.
Налице е типичната за бандата комбинация от прогресив, екстремен и симфоничен метъл, но в рамките на 65 минути, тя е доведена до нови хоризонти, които доразвиват значително загатнатото в “Underwatermoon”. Песните рядко влизат в някаква конвенционална структура и често претърпяват неочаквано развитие. Интересното при Winterhorde е, че не концептуалната история служи на музиката, а обратното – музиката преминава през всички нужни мотиви и емоции, за да може историята да достигне до слушателя по начина, по който музикантите са искали.
В “Maestro” се сблъскваме с действие, развиващо се в Прага, в края на 70-те години от миналия век. Главният герой е цигулар, борещ се с психически проблеми, който иска да достигне емоционално до бившата си половинка, която от своя страна е балерина. Следователно, можете сами да прецените, че за разказването на такава история няма да е достатъчна една традиционна и клиширана жанрова структура. За да се справят със сложната задача, израелските майстори са вплели в записа всяка нужна емоция и усещане – от отчаяние, надежда и любов до пълна лудост. С вокалите са се заели новите членове на бандата Ig Kun и Z. Winter (който пее и в дебютния албум на групата през 2006-а, преди да бъде сменен). Мелодичните вокали носят силна емоционалност, напомняща до някаква степен на излиянията на Warrel Dane, докато екстремните контрастират с агресивна театралност, типична за групи като Septicflesh и Carach Angren. За да може внушението да бъде засилено още повече – все пак става въпрос за история на цигулар – музиката в албума е доволно симфонична и декадентска. Продукцията е на нужното високо ниво, но това не е изненада, когато се вземе предвид факта, че зад нея се крият имена като V.Santura и Jens Bogren (работили с банди като Dark Fortress, Tryptikon, Amon Amarth и Enslaved). Сред най-отличителните гост-музиканти в “Maestro” са вокалистът на чехите Root – Jiří Valter, китаристът на шведските Shining – Peter Huss и израелската певица Noa Gruman, която помага с женски вокали, когато е нужно.
С брилянтния “Maestro” жанровата дефиниция на Winterhorde става все по-трудна за всички нас – в музиката им се сблъскват две съвсем различни вселени. В едно обаче сме сигурни: тези две вселени не биха могли да съществуват една без друга и именно те правят групата толкова уникална и незаменима. Надяваме се, че чакането на наследник този път няма да бъде толкова дълго, а докато то трае, ще танцуваме в пламъците, които актуалният монументален запис разпалва в сърцата ни.
