Японската култура и традиции отдавна са се превърнали в източник на неизчерпаемо вдъхновение за редица творци от всички клонове и жанрове на изкуството. Непонятен и дори объркващ за мнозина, специфичният японски мироглед поставя ценности като чест, доблест и дълг над индивидуалния успех и щастие, и тъкмо от стремежа към тях произхожда омагьосващата романтика, която свързваме със Страната на изгряващото слънце. Whispered още преди десет години попаднаха под властта на това източно вълшебство, а третият им героичен опус продължава сливането на привидно несъвместими музикални влияния по забележително успешен начин.
Амбициозен, епичен и многопластов, “Metsutan - Songs of the Void” окончателно извежда Whispered извън стереотипа на финландския мелодет. Здраво споени с него са силно симфонично начало, щипка европейска неокласика и пауър метъл за цвят, а комбинацията на всички тези елементи с неизменната азиатска фолк орнаментика утвърждава стила на групата като една от редките ценности в модерната сцена. Тук откриваме още по-разчупени, динамични и непредсказуеми композиции от тези, които четиримата ни поднесоха преди две години в “Shogunate Macabre”, и поради това “Metsutan” не е най-достъпният запис, но потенциалът му за нови изживявания с всяко следващо слушане е несъмнен.
Интродукцията “Chi No Odori” (“Кървав танц”) ни потапя за кратко в атмосферата на традиционен кабуки театър, преди да отстъпи място на стремителната ярост в сингъла “Strike!”, преплитащ характерните звуци на шамисен и кото с торнадо от мелодични рифове и бластбийтове. Чувствително по-нестандартната и екстремна “Exile of the Floating World” пък прокарва шизофренни обертонове с житието на прочутия японски художник от XIX в. Йошитоши Цукиока. “Sakura Omen” – едно от най-изящните и детайлни парчета на бандата въобще – вмъква ефирен меланхоличен брейкдаун и феноменален припев сред агресивното си изложение, докато “Kensei” (“Майстор на меча”) впечатлява с обемни оркестрации и виртуозни, майсторски построени сола на Jouni Valjakka и Mikko Mattila, които намират продължение и в напрегнатата “Our Voice Shall Be Heard”. Поетичната, почти прогресарска пиеса “Tsukiakari” (“Лунна светлина”) напомня на късните Wintersun по възможно най-добрия начин, като инструменталното ѝ съвършенство е надминато само от емоционалното ѝ въздействие. Замечтаната интерлюдия “Warriors of Yama” постепенно набира сила и прераства в концентрираната триминутна резачка “Victory Grounds Nothing”, преди пространната “Bloodred Shores of Enoshima” да закрие албума със своя саундтраков драматизъм, разказвайки преданието за сблъсъка и любовта между свирепия петоглав дракон и благородната водна богиня Бензайтен.
С “Metsutan” Whispered продължават да създават нещо рядко красиво и до голяма степен уникално, като същевременно поднасят своя най-разнообразния и зрял труд до момента. Съчетаващи история, фикция и прочит на древни японски митове за легендарни същества и воини, за достоен живот и героична смърт, песните на финландския квартет не се нуждаят от много, за да превземат въображението на слушателя. А след като можем да говорим за пиратски и езически метъл, защо да няма и самурайски такъв?
