Често се подценява значението на дадени фамилии за музикалния свят. Семейство Gildenlöw са един от тези случаи. Братята Daniel и Kristoffer многократно преобърнаха представите ни за качествен прогресив метъл и рок през годините. Със създаването на Pain Of Salvation двамата показаха на света, че не обичат да се вписват в определени рамки. Kristoffer, който се подвизаваше на бас китарата, от своя страна напусна бандата през 2006-а година и напоследък се съсредоточава върху солова музика.
“The Rain” е вторият му самостоятелен албум, който също не влиза в никакви конвенционални ограничения. Групата му е съставена от Lars Asp (Gazpacho), Fredrik Hermansson (Pain of Salvation) и Anne Baker (Blaze), която се оказва перфектната дуетна половинка на Kristoffer в някои от парчетата. Концепцията на творбата е изключително сериозна и се съсредоточава върху болестта на Алцхаймер, като действието се развива през погледа на страдащия. Това прави и музиката в албума изключително емоционално натоварваща за хора, които по някакъв начин са се докосвали до подобна житейска драма. В случая облаците и дъждът са ключови метафори за забравата и неяснотата, които настъпват вследствие на болестта, докато слънцето и ясното небе се проявяват за кратко в първата половина на албума. С развитието на болестта историята и песните стават все по-мрачни и интровертни, докато в един момент емоцията е станала толкова задушаваща, че думите остават недоизказани и се подразбират сами.
Един от най-важните елементи, без които творбата не би била същата, е атмосферата – толкова гъста, ангажираща и същевременно красива. Тя се подсилва от наличието на цигулки, чело и църковен орган. “The Rain” е изключително приятен за фон, докато четеш, рисуваш или твориш, в каквато и да е посока, но най-силно разкрива потенциала си, когато цялото ти внимание е отдадено на страхотното музикантство, което се излива от колоните/слушалките. Тук е мястото да отбележим, че в него няма да станеш свидетел на избухваща агресия и тежест, каквато имаше в концептуално-подобния “This Mortal Coil” на Redemption. В албума на Kristoffer Gildenlöw тъгата се изразява с притихнало спокойствие, тишина и примиримост. Както при много други класически концептуални прогресив издания, някои музикални теми се повтарят на определени места и това прави записа интересен за многократно слушане. Гласовият тембър на фронтмена наподобява приятно на този на брат му и носи подобна емоционалност, а това е един от най-големите комплименти, които един музикант може да получи (имайки предвид колко велик и експресивен е Daniel Gildenlöw).
Съветът ми е следния – не си пускай “The Rain” през горещи и слънчеви дни. Възползвай се от правилния момент и правилната атмосфера, за да му се отдадеш напълно и да оцениш колко страхотен и интимен е той. Мракът в него е по-прокобен и от най-сивата мъгла, а тъгата – по-дълбока и от най-бездънния океан. Ако все пак успееш да преминеш от другата страна на неговия бряг, ще преживееш един истински катарзис – такъв, какъвто само един драматичен шедьовър би ти подарил.
