Както беше казал един прословут герой от малкия екран, “Зимата идва”. Но противно на прогнозата за времето, този път идва още преди лятото да е започнало. Вместо зима, можем да я наричаме Vuolla. И вместо сняг, сега вали мрачен, безутешен и опияняващ атмосфричен метъл. Сянката на “Blood. Stone. Sun. Down.” помрачава всяка нотка весело настроение и смразява всичката топлота, но красотата, която поднася, е толкова фина и пристрастяваща, че трудно може да ѝ се устои. Дори когато от самото начало е ясно, че не предстои щастлив край. Демоничните 66 минути и 6 секунди са напълно достатъчни, за да се разтрепериш и на най-жежкото слънце. Те започват със смъртта на лятото – “Death Incredible”.

Музиката на Vuolla е мелодичен и минималистичен депресивен метъл, който още в началото впечатлява с перфектната комбинация от невероятните нежни вокали на Kati Hämäläinen и гробовните мъжки партии на Kalle Korhonen, обединени от бавни рифове и тягостна дуум атмосфера. След обещаващото емоционално начало, “Emperor” внася агресия и тежък саунд, но отново по абсолютно лишения от надежда начин. Мелодичните сола допринасят с доза прогресарско настроение към тежките рифове, които към средата на песента отново преливат в нежна меланхолия, а звученето ярко напомня за ранните неща на групи като Anathema, Katatonia, и Tiamat. Същата формула откриваме и в “Chambers To Fill With Longing”, където най-силно се усещат дуум влиянията. Всъщност се оказва, че въпросната схема на развитие продължава да се повтаря и в “Rain Garden”, както и във всички останали парчета до края, под една или друга форма. В един момент еднообразието става леко разочароващо, защото си личи, че пълният потенциал е недоразвит, но въпреки това силата на емоцията до голяма степен компенсира колебливата концепция. Предпоследната “Film” и заключителната “Quiet Cold” са своеобразната кулминация на депресията, скандинавския студ и летаргичната меланхолия на албума.

“Blood. Stone. Sun. Down.” предизвиква много смесени чувства, но накрая оставя цялостно чувство на удовлетвореност. Колкото и предвидимо да е всичко, майсторското му осъществяване отличава Vuolla сред масите подобни групи. Можем да гледаме на “Blood. Stone. Sun. Down.” като на едночасова композиция, която плавно слива осемте си елемента в едно. Една дълга песен, която може би проправя път за нещо още по-добро.