Времето е от значение. Някои хора все още разполагат с време за глупости, но Nails определено не са едни от тях. Няма и да бъдат. Никога. За 21 минути (и 43 секунди) американските метъл-пънк сапьори Nails са съумели да постигнат – по особено убедителен начин – 1) най-дългия албум в тепърва процъфтяващата им кариера, 2) най-впечатляващата верига от рифове, която ще чуеш за месеци напред и 3) албума с най-кратко времетраене и най-екстремен звук... изобщо? Музикалната критика е забавно занимание (от и за хора, разполагащи с време за глупости), а степенуването е неизменна част от него, но частицата “най” действително трябва да върви ръка за ръка с “You Will Never be One of Us”.
Първо те удря звукът. Споменати бяха т.нар. метъл-пънкове, но Nails са нещо повече. Отварящата заглавна месомелачка стартира с мощна грайнд офанзива в духа на Rotten Sound, преминава в хардкор галоп на висока скорост и рязко забива нещото, което мнозина от нас – включително и моя милост – далновидно ще определят като риф номер едно за 2016-а година. Фронтменът-китарист Todd Jones неминуемо е взел своята доза “Reign in Blood”, но всичко в “You Will Never be One of Us” се слива в едно, така че сега чуваш траш, впоследствие дет метъл, накрая отново грайнд. Случва се за секунди. Тук работата на Kurt Ballou е ключът към успеха – Nails едва ли можеха да вземат по-добро решение за продуцент, когато музиката им практически се доближава до мащабите на взривяваща се неутронна бомба.
Впоследствие започваш да чуваш и посланията. Тогава разбираш колко сериозни са нещата всъщност. “Fuck your church / Fuck your saints”, предполагаемо реве Jones в заглавния култ. “You fucking whore”, продължава се по-нататък. В 45-секундната “Friend to All” си обстрелян с епитети като “motherfucker” и “cocksucker”. Метълът винаги е бил екстремна музика (за екстремни хора), но отдавна не сме имали нещо толкова брутално – във всеки негов аспект. Nails са еквивалентът на квартално издевателство от половин дузина маймуноподобни бабаити върху един единствен човек. Понякога, дори в по-дългите и недотам хаотично структурирани парчета като “Violence is Forever” или затварящата осемминутна епика “They Come Crawling Back”, нещата придобиват непоносимо кървав вид. Всъщност не просто понякога – през цялото време.
Разбира се, мнозина ще проявят парвенющина, като обвинят бандата в прекалена шлифованост след безумния – и абсолютно велик – “Abandon All Life”, но междувременно Nails са реализирали съвременен шедьовър. Невероятно е, че комерсиален лейбъл като Nuclear Blast е готов да поеме рискове с толкова радикално екстремна група. Още по-невероятно е, че едва преполовили 2016-а, положително се сдобихме с албума на годината. Няма. Слаба. Секунда.
“You Will Never be One of Us”!
