Въздухът е нажежен до непоносимост, гъст и почти непрогледен. Ако протегнеш ръка, можеш да усетиш тежестта му. Изгаря те с всеки допир, с всяко вдишване и всеки поглед. Димът е толкова наситен с искри, че не можеш да си поемеш дъх, без всяка частица в теб да пламне из основи. Повърхността е така гореща, че втечнява всичко по себе си, рязко се пропуква и разкрива реките на изпепеляващата си плът. Застанал на ръба на червената бездна си мислиш, че няма спасение, няма път назад и няма бъдеще. Краят вече е решен и стои обречен в ръцете на природата. Всичко ще бъде залято от разтопените магмени скали и изгубено завинаги. В този момент течният огън извира от недрата на вулкана и облива хоризонта в алената си жар. Пълна разруха и един възпламенен свят, изчезнал в окото на бурята от лава. Следва само тишина. Безплътно спокойствие, вкаменяващо се, заедно с реалността, с всеки изминал миг. Огънят угасва, а горещият вятър утихва усмирен. Но това не е краят. Това е новото начало. Време е “Magma” да проправи път на новия живот. Отчупва се и пада едно небесно късче – първата звезда. “The Shooting Star” разкъсва мълчанието и озарява наелектризирания мрак със заслепяващия си блясък. “Quit moaning about fate and change, stand up on your feet and rise.” – есенцията на “Silvera” те кара със сетни сили да станеш, да се изтупаш от праха и да тръгнеш напред, привлечен неустоимо от магнита на неизвестното.

Едва ли има човек, който би отрекъл съвършенството на Gojira, което така ярко се отличава още с първото слушане. От хипнотизиращите, изпълнени с мощ вокали на Joe Duplantier, умопомрачително виртуозните барабани и бластбийтове на брат му Mario до титаничните рифове на Christian Andreu и груув изпълненията на Jean-Michel Labadie, концепцията е отново хирургически изчислена до последната секунда. Абсолютна музикална доминация. Това става все по-ясно и в “The Cell”, която донякъде напомня за цялостното звучене “L'Enfant Sauvage”, но е осезаемо по-емоционално наситена. Гневът на Gojira към човечеството е по-силен от всякога. Разочарованието и яростта продължават да се изливат и в следващата песен, която с пълно право може да стане хит на лятото в прогресив метъл измерението на вселената. “Stranded” се появява, влиза в съзнанието ти и си остава там. Няма как да я изтръгнеш с дни. Няма и смисъл да опитваш.

След краткия инструментал “Yellow Stone” е ред на заглавната композиция от “Magma”. Замечтаните вокали на Joe Duplantier отново хипнотизират на фона на космичните китари и трайбъл мотивите в “Prey”, които звучат колкото далечно, толкова и познато, защото извират право от сърцето на Gojira. Тя е подготовка за емоционалната обиколка из музиката им, която се концентрира в “Only Pain”. Не е имало и едва ли ще има по-красив начин да изразиш болката си чрез изкуство. А посветената на покойната майка на братята Duplantier ”Only Pain” е една от песните, по време на която ти се иска да застанеш на ръба на някоя пропаст и да крещиш с пълно гърло, докато в дробовете ти не остане и глътка кислород. Чувствената ѝ болезненост е почти непоносима. Цялата тази тъга се усилва и прераства в “Low Lands”, чиято разчупена конструкция прелива от електронен груув с атмосферични вокали към традиционните за французите неравноделни ритми и технични барабани. “Magma” приключва с акустичното трайбъл аутро “Liberation”, което затваря може би най-важната глава от развитието на Gojira.

Те са група, от която няма как да знаеш какво да очакваш. За 16-годишното си съществуване създават свой собствен стил, своя ниша и преоткриват модерния метъл с шестте си албума – твърде различни от всичко, което някой някога е правил. И това не е поредният експеримент или временен опит за нещо малко по-различно. Gojira са различното. Те пренаписват историята на метъла с всяка песен и всяка нова идея. Всеки техен албум е повратна точка, която на всеки няколко години те кара да преосмислиш из основи музикалния си свят. Просто защото когато се появи нещо толкова искрено, красиво и поглъщащо, няма как да му се противопоставиш. А “Magma” е поредният ярък пример за това. Освен че правят по нещо впечатляващо и ново всеки път, Gojira успяват да усъвършенстват собствената си вселена все повече и повече, докато стигат все по-високо към самия връх. Може би някой ден ще достигнат и звездите. Но за момента си имат собствена планета. Вулканичната планета Magma, на която природата постоянно изживява безкрайния си огнен кръговрат.