В последно време по-класическите жанрове в рокендрола се завръщат. Миналата година групи като Magic Circle и Stoned Jesus ни доказаха, че е съвсем възможно да се прави качествен рок, без да бъде клиширан, без да се повтаря. И двете групи ни отвяха с новаторско майсторство. Но дали и тази година нещата стоят по този начин?
Американците Widow се определят като пауър метъл, но новият им албум “Carved in Stone” по-скоро може да се категоризира като хард рок. Триото ни предлага 12 свежи и стегнати парчета, които може би ще се харесат на голяма маса от световното рок общество. Здрави рокендрол рифовки и праволинеен ритъм, без излишни сложности, в съвкупност с тенорните вокали на двамата китаристи John E. Wooten IV и Cristof Bennet, могат да направят горещите летни следобеди поносими и дори забавни. Това едва ли е изненада за хората, познаващи групата, които в България е почти сигурно, че са малцинство. Въпреки че са наоколо от началото на новия век, Widow не са съвсем популярни. Поне не в Европа.
За съжаление “Carved in Stone” не притежава качествата да бъде определен като супер успешен албум. Със сигурност е свежо попълнение към дискографията на групата, но само толкова. Опростената структура в един момент започва да става еднотипна. Малко са песните, които могат да останат в съзнанието на слушателя след като ги чуе. След няколкократни слушания в ума остава нещо от “Another Time And Place” и “Anomaly”, но е трудно да се каже дали защото песните са наистина добри, или защото в един момент слушателят просто започва да търси нещо, което да запомни от чутото. В един момент всичко започва да звучи по един и същ начин, дори вокалните линии. Личи си, че целта на Widow не е била да ангажира съзнанието на феновете за по-дълго време.
И все пак има и положителни черти, които изданието носи със себе си. Ако познавате метъли, спрели да слушат музика още през 89-а година, сега е моментът да им покажете Widow. Почти е сигурно, че ще останат очаровани. Но ако търсите нещо ново, то определено “Carved in Stone” не е за вас, и съвсем спокойно може да бъде прескочен. Както гласи една типично нашенска поговорка – за всеки влак си има пътници.
